Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го милионерското гадже на Лора Георгиева, оказа се брат на
  • Новини

Ето го милионерското гадже на Лора Георгиева, оказа се брат на

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
eeewtwetwetttt.png

Наскоро стана ясно, че от около година насам синоптичката на Нова тв Лора Георгиева има връзка с богаташкия наследник Лазгин Маджид, след като дълго време сама отглеждаше детето си.

Тунингованата брюнетка, която чете всеки ден прогнозата на времето, доскоро изобщо не си и помисляше да афишира връзката си с милионера. Любопитна подробност е, че той е брат на Ариф Маджид, женен за Жаси от “Сделка или не”, както е по-популярна Жасмина Тошкова.

Тези дни Лазгин публикува фото с брат си и Ариф и с Лора в социалните мрежи, а самата Лора не се осмели на това, а качва само свои самостоятелни кадри, пише “Уикенд”.

Връзките на 35-годишната красавица до момента са все с милионери, в случай че се търси някаква закономерност. И има си хас – как иначе би могла да живее по начина, по който е свикнала от години. Зад гърба си тя има два брака, една дъщеря и куп отношения със заможни мъже, пише още изданието.

Синоптичката се прочу в медийното пространство още преди 10 години, когато водеше дамско предаване заедно с гимнастичката Симона Пейчева, но името й се завъртя най-активно в медиите през трагичната за нея 2014-та, когато нейният съпруг – бизнесменът милионер Борислав Манджуков, бе брутално разстрелян.

Три години по-късно вдовицата захвърли траура и мина под венчилото повторно, вричайки се във вечна вярност отново на богаташ – крупният бизнесмен Деан, който се оказа притежател на няколко дискотеки и строителен бизнес в Бургас. Двамата се залюбиха 2 години след убийството на първия мъж на Георгиева и се разделиха малко, след като тя стана тв звезда.

Георгиева, която упорито крие връзките си, след това е имала романс и със строителния предприемач и собственик на фитнес зали Паскал Дойчев, а в последната година обича Маджид, който пък преди нея имаше дълга връзка с бившата жена на Благой Георгиев – Христина. 37-годишният Лазгин никога не се е женил, няма и деца.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хотелиер каза истината: Няма туристи на морето, защото
Next: Зодиите които задължително трябва да игpaят пo- чecтo тoтo, зaщoтo имa шaнc дa cтaнaт милиoнepи – нe пpoпуcкaйтe шaнcoвeтe cи днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.