Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го мъжът с богато криминално минало, удрял бременната си приятелка
  • Новини

Ето го мъжът с богато криминално минало, удрял бременната си приятелка

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
vashdshdhdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Кочев е бургазлията, който е удрял жестоко в корема бременната си приятелка, пише Флагман, позовавайки се на информирани източници. 29-годишният младеж е с богато криминално минало, провиненията му са за притежание на наркотици.

Двамата с приятелката си живеели на квартира отскоро, били хубава двойка и привидно се разбирали, разказаха съседи. Неясно остава обаче защо и как се е стигнало до момента Георги да удари, и то в корема, бременната жена до себе си.

Момичето е добре, потърсило е помощ вчера в Кризисния център за лица и деца, жертви на домашно насилие в Бургас. Вече е подала и молба за защита по Закона за защита от домашно насилие.

„Очакват се ограничителни мерки спрямо насилника. Знаем, че бременната жена е била физически малтретирана от съжителстващото с нея лице.

Нанасяни са ѝ удари в областта на корема. Прегледана е от лекари, но не са установени някакви проблеми. Тя е добре”, уточни шефката на Кризисния център Искра Делчева.

По изключително брутален начин 29-годишният Георги Кочев блъснал бременната си приятелка по стръмно стълбище в кооперацията, където двамата живеели отскоро на квартира разказаха съседите, които подали сигнал на тел. 112 на 1 август през нощта.

„Чухме ужасяващите писъци на жената и се уплашихме. Беше късно вечерта, децата ни спяха. Крясъците на мъжа кънтяха из цялата кооперация. Това не е е за първи път!

Момичето изглежда много добродушно, поздравява и се усмихва на всички, но този младеж за нас е опасен. Виждали сме го и друг път в неадекватно състояние.

Бяхме сигурни, че ѝ е причинил нещо, след като се чуха и нейните писъци”, казаха съседите. Веднага след това те са подали сигнал до спешния телефон и полицията е пристигнала за няколко минути на място.

Униформените установили, че в пристъпа си на ярост Георги е изблъскал бременната си жена по изключително стръмните стълби, а тя е паднала на корема си.

Без да губят време те я откарали в Спешния център на УМБАЛ-Бургас, а Георги е арестуван. При прегледа в болницата лекарите установяват, че плодът е добре, а младата жена е бременна в седмия месец с момиченце.

Бургаският районен съд в този момент разглежда мярката за неотклонение на 29-годишния Георги Кочев, който в нощта на 1 август, след поредно напиване, изблъска бременната си приятелка по стръмно стълбище.

Кочев е обвинен в заплаха за убийство на жена и досега той бе в ареста, след като бе задържан на 1 август на местопрестъплението от полицаи.

29-годишният бургазлия, който е осъждан за нанасяне на средна телесна повреда в случай от 2014 г., когато е бил едва на 20 г., както и за притежание на наркотици, пристигна в Районния съд с белезници.

Беше се погрижил умело да прикрие лицето си от репортерските камери с качулка, но не успя да скрие татусите на краката си, на които има изобразена изплезена жена и ангелски крила, а на късите му шорти иронично пише „Just do it!”.

Държавното обвинение в лицето на прокурор Стоянова поиска постоянна мярка „задържане под стража”, защото се касае за тежко престъпление. Той е пребил приятелката си, бутнал я е по стълбите, докато в същото време я е заплашвал с убийство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде в България дават стартова заплата 5000 лв плюс бонуси за постижения
Next: Внимание, морето се обръща: Видите ли това по повърхността на водата, за нищо на света не влизайте

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.