Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го списъка, който Кирил Петков даде на прокуратурата
  • Новини

Ето го списъка, който Кирил Петков даде на прокуратурата

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Ето го списъка, който Кирил Петков даде на прокуратурата

Публикации за 19 българи, сред които Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов – Големия Маргин и Бойко Борисов, е предоставил премиерът Кирил Петков на прокуратурата, научи News2.

В списъка личат още имената на Таки, Румен Вълка, Димитър Спасов, Петьо Еврото, Делян Пеевски.

Министър-председателят е предоставил публикации и за хора на ГЕРБ. Освен лидера на партията Бойко Борисов, в него фигурират още Младен Маринов, Владислав Горанова, Костадин Ангелов, Христо Терзийски.

Любопитен момент е, че Петков е предоставил „доказателства“ на прокуратурата и за бившия министър от служебното правителство на Румен Радев и считан за един от най-доверените му хора – Николай Павлов.

Бившият зам.-председател на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов също получил място сред „лицата в основата на икономическата и криминална престъпност в страната“.

Както медията ни съобщи, въпросните публикации вече са пристигнали във вътрешното ведомство, ръководено от Бойко Рашков, където с голяма изненада и присмех гледали на на т.на.р списък на Петков.

Медията ни разполага с имената на абсолютно всички лица, попаднали в полезрението на премиера и посочени от него чрез изрезки от вестници, които той предостави на държавното обвинение.

Ето кои са те:

Бойко Борисов

Цветан Цветанов

Младен Михалев – Маджо

Красимир Маринов – Големия Маргин

Христофорос Аманатидис – Таки

Красимир Каменов – Къро

Румен Гайтански – Вълка

Румен Николов – Пашата

Димитър Спасов – Митко Каратиста

Николай Павлов – „Булгаргаз“

Петър Петров – Петьо Еврото

Владислав Горанов

Младен Маринов

Костадин Ангелов

Христо Терзийски

Делян Пеевски

Александър Манолев

Стоян Мавродиев

адвокат Цветан Цанев

Припомняме, че сега Министерството на вътрешните работи, което се ръководи от Бойко Рашков, ще трябва да разследва и да търси доказателства за твърденията на Кирил Петков, че това са хората в основата на икономическата и криминална престъпност в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пик: Бойко Рашков по спешност в болница?
Next: На вниманието на шофьорите: Започнала е нова акция на КАТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.