Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето държавната компания, в която служителите получават по 245 000 лева при пенсиониране
  • Новини

Ето държавната компания, в която служителите получават по 245 000 лева при пенсиониране

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
apraidurjavnaa.jpg

По около 245 000 лв. средно получават като обезщетение при пенсиониране от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ръководителите на полети, а инженерно-техническият състав – по около 105 000 лв.

Това става ясно от писмения отговор на министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев на парламентарен въпрос, зададен от депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.

В края на март Мирчев попита министъра на какъв принцип се изчисляват паричните средства, които се получават при пенсиониране от ръководители и служители на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“, какъв контрол се упражнява от министерството на тази практика през последните 5 години?

От 1996 г. РВД има колективен трудов договор, според който при пенсиониране служителите му получават обезщетение, равно на последното брутно месечно възнаграждение, умножено по броя на отработените години в предприятието, отговаря министър Събев. Търсят хора за една от най-добре платените професии в България.

През 2006 г. е въведена формула, която слага таван на обезщетението. Така към последната брутна заплата и броят прослужени години се добавя и коефициент на съотношение между индивидуалната основна заплата и базова единица, приета за предприятието.

Обезщетения не получават генералният директор на РВД и членовете на управителния съвет, а само служителите на трудов договор.

Разходите за обезщетенията са включени като отделен раздел в Плана за ефективност на предприятието, който в последните 5 г. е одобрен от Европейската комисия, а надзор у нас осъществява Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Транспортният министър изтъква, че РВД не ползва никакви бюджетни средства, а приходите му изцяло са от такси за предоставено аеронавигационно обслужване.

„Един полицай при пенсионирането си получава средно около 25 000 лв.“, коментира във Facebook депутатът Мирчев, и повдигна въпроса, дали не трябва да има реален таван на обезщетенията при пенсиониране в държавни фирми и институции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катето Евро става част от ново предаване, такова досега не сме гледали
Next: Путин конфискува собственността на всички българи в Русия

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.