Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето държавната компания, в която служителите получават по 245 000 лева при пенсиониране
  • Новини

Ето държавната компания, в която служителите получават по 245 000 лева при пенсиониране

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
apraidurjavnaa.jpg

По около 245 000 лв. средно получават като обезщетение при пенсиониране от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ръководителите на полети, а инженерно-техническият състав – по около 105 000 лв.

Това става ясно от писмения отговор на министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев на парламентарен въпрос, зададен от депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.

В края на март Мирчев попита министъра на какъв принцип се изчисляват паричните средства, които се получават при пенсиониране от ръководители и служители на Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“, какъв контрол се упражнява от министерството на тази практика през последните 5 години?

От 1996 г. РВД има колективен трудов договор, според който при пенсиониране служителите му получават обезщетение, равно на последното брутно месечно възнаграждение, умножено по броя на отработените години в предприятието, отговаря министър Събев. Търсят хора за една от най-добре платените професии в България.

През 2006 г. е въведена формула, която слага таван на обезщетението. Така към последната брутна заплата и броят прослужени години се добавя и коефициент на съотношение между индивидуалната основна заплата и базова единица, приета за предприятието.

Обезщетения не получават генералният директор на РВД и членовете на управителния съвет, а само служителите на трудов договор.

Разходите за обезщетенията са включени като отделен раздел в Плана за ефективност на предприятието, който в последните 5 г. е одобрен от Европейската комисия, а надзор у нас осъществява Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Транспортният министър изтъква, че РВД не ползва никакви бюджетни средства, а приходите му изцяло са от такси за предоставено аеронавигационно обслужване.

„Един полицай при пенсионирането си получава средно около 25 000 лв.“, коментира във Facebook депутатът Мирчев, и повдигна въпроса, дали не трябва да има реален таван на обезщетенията при пенсиониране в държавни фирми и институции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катето Евро става част от ново предаване, такова досега не сме гледали
Next: Путин конфискува собственността на всички българи в Русия

Последни публикации

  • На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.
  • Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.
  • Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши.
  • Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги.
  • Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢
  • Вечерта започна като всяка друга. Светлината на лампите в магазина беше студена, подът лъскав, а въздухът миришеше на прах и евтин препарат. Чуваше се равномерното писукане на скенера и тихото мърморене на хора, които бързаха да се приберат.
  • Когато отворих очи, светлината беше твърде бяла, твърде чиста, сякаш някой беше измил света с белина и беше забравил да го изплакне.
  • Баща ми си тръгна, когато бях на осем. Не го помня като трясък на врата. Помня го като празно място на масата. Като половин чаша вода, оставена и забравена. Като палто, което стоя седмици на закачалката, докато майка ми не го прибра в гардероба и не затвори тихо, сякаш се страхуваше, че шумът ще го върне.
  • Вратата се затвори тихо, сякаш се страхуваше да не ме разбуди. А аз не спях отдавна.
  • Телефонът иззвъня така, сякаш някой блъсна с юмрук по вратата ми.
  • Две години след като баба Вера си отиде, домът ѝ още миришеше на билки и на неизречени думи. Миришеше на търпение. На онова старо търпение, което не се хвали, не се оплаква, само стои и чака някой да го забележи.
  • След смъртта на баща ми в дома се настани особена тишина. Не беше просто липса на гласове. Беше тежест, която се промъкваше в стените, в дръжките на вратите, в килима под стъпките. Тишина, която кара чашата да звучи по-силно, когато я оставиш на масата. Тишина, която кара спомена да е по-остър от нож.
  • Едва ли подозирах, че на погребението на съпруга ми ме очаква нещо по-страшно от оглушителната тишина. Бях сигурна, че най-тежкият момент ще настъпи след последния химн, когато тихите думи на съболезнования секнат, хората се разотидат и остана сама пред празнотата, която тежи като камък върху гърдите.
  • Когато изрекох онези думи, не ми трепна гласът. Бях си ги повтаряла цяла седмица, докато миех чинии, докато простирах, докато гледах през прозореца и се опитвах да събера смелост.
  • В нощта, когато Лора избяга на шестнайсет, остави бележка на кухненската маса. Беше я подпъхнала под солницата, сякаш се страхуваше и солта да не я издаде.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • На погребението въздухът тежеше, сякаш всяка дума можеше да счупи нещо невидимо. Стоях до пръстта, която още не беше докоснала ковчега, и стисках в шепата си носна кърпа, мокра не само от сълзи, а от онова странно усещане, че плачеш за човек, който те е наранил, но пак е останал част от теб.
  • Когато татко започна да оставя котлона включен, да излиза по пантофи в тъмното и да се кара на сенки, аз още се опитвах да вярвам, че всичко е временно. Че е умора. Че е стрес. Че е някакво странно разсеяно настроение, което ще мине.
  • Жената ми искаше да отиде на среща на випуска. Стоеше пред огледалото и си прибираше косата, сякаш се готвеше за празник, който не смеех да призна́я, че ме плаши.
  • Телефонът звънна в най-неподходящия миг, сякаш нарочно беше изчакал да остана сама в кухнята, между две чаши недопито кафе и две несказани тревоги.
  • Забременях на осемнайсет и родителите ми ме изгониха. Събирах си багажа тихо, докато сестра ми плачеше до вратата. Прекъснах всякакъв контакт и години наред не чух нищо от тях. Един следобед сестра ми изведнъж се появи на прага ми. Разплака се и, за моя шок, каза: „Мама и татко са…“ 😢
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.