Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията
  • Новини

Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsdfbvgfbdfdbdgfnhgnhg.png

Момичето, чиито снимки в Инстаграм карат всяка жена да й завиди за изваяната фигура и очертаните мускули – красивата Кристина от “ Ергенът „, видимо се промени визуално за периода от началото на предаването.

Криси напълня буквално пред камерите по време на снимките на сезона. Тя прекрачи прага на имението 46 кг, а към края на шоуто е вече 55 кг.

Това накара хейтърите да се задействат и да я нападнат с грозни епитети.

Тя от своя страна реши да внесе повече яснота относно задкулисието на шоуто и на какво се дължат натрупаните килограми, като извади на светло строго пазени от продукцията тайни.

„90% от жените качихме килограми вътре. Начинът по който живеех до този момент просто рухна! Лично аз успях да кача 9 кг, защото на първо място нямах контрол върху ежедневието си и храната, която консумирах. Почти никакъв сън, максимум по 4 часа на ден, както и огромно количество ежедневен стрес и напрежение!

Там спокойствие няма! Не се оплаквам! Знаех къде влизам и бях там по собствено желание! От недостига на сън и целият натрупан стрес, организмът иска да навакса нужното чрез храната! Хапвах доста по често и по никое време през вечерта + опустоших толкова шоколади и сладки, колкото не бях консумирала през живота си!

Не ми беше до готвене и консумирах от готовата храна, която ни носеха всеки ден. Приемах в пъти повече калории отколкото изгарях! Отделно пиех по чаша вино на коктейлите. А аз в реалния живот не консумирам и капка алкохол! Това са и допълнителни калории!

Никога не съм разбирала защо хората си пият калориите, а не ги оползотворят в стойностна храна! Отделно снимахме нон стоп и нямаше абсолютно никакво време и за спорт! Ставах с час по-рано, за да потренирам дори и за половин час, но и това не помогна“, обясни тя внезапно натрупаните килограми.

И допълва, че след като се върнала в нормалното си ежедневие е успяла бързо да се вземе в ръце и да се пребори с този проблем.

„Връщайки се към старите ми навици успях бързо да постигна нужните резултати! Все още имам какво да изчиствам, но в момента съм 48 кг. Веднага след връщането ми се отдадох отново на спорт + здравословно хранене и домашно приготвена храна! Сладко си позволявах веднъж на две седмици и то по парче торта“, казва тя.

Тя си позволи да отправи и съвети към бъдещи участнички:

„Знам че няма да ви е до спорт! Знам че ще сте изморени! За това много внимавайте с храната! Ограничете консумацията на готовата храна, която ви носят! Ще ми благодарите после! Наблегнете на зеленчуци, яйца, пилешко месо, овесени ядки, млечни продукти и плодове! Според продуктите които имате си приготвяйте храната сами!

Ограничете вредната храна и сладкото до минимум! Следете си порциите и не хапвайте по никое време, защото видиш ли сте напрегнати! Ако намерите сили за спорт ще е супер“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка
Next: 30 опасни приложения, които незабавно да изтриеш от телефона си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.