Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква прелестна къща е построил Рачков на родителите си. Снимка на актьора с майка му
  • Новини

Ето каква прелестна къща е построил Рачков на родителите си. Снимка на актьора с майка му

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dskfdgksdfkgdfgfdgfd.png

Димитър Рачков е сред най-богатите актьори у нас и от дълги години влага парите си в недвижими имоти. От всичките му имоти из цялата страна обаче най-скъп е палатът му в Твърдица, Сливенско, който днес стопанисват неговите родители – Минко и Станка.

Имението комикът вдигнал преди около 5 години върху наследени земи на майка си, когато решил, че иска да има вила, в която да си почива.

Освен това сметнал, че е крайно време да направи и жест към родителите си, които също да разполагат с място, с което да сменят обстановката в Бургас, където по принцип живеят.

За строежа на къщата с размери на хотел Митко не се доверил на местна фирма, а впрегнал най-добрите архитекти от столицата, които знаел, че са проектирали домовете на повечето богаташи у нас. Според ценовите им оферти имения като това на Рачков излизат средно по около половин милион лева, като в това число влиза и основното обзавеждане, но без детайлите и декорациите. Именно толкова водещият на „Господари на ефира“ похарчил, за да вдигне двуетажната вила, разполагаща с 4 тераси, 4 просторни спални и 4 бани, като 2 от тях имали джакузита.

Роднини разкриват, че семейство Рачкови се фукали и с няколко мраморни камини, а цялата къща била с подово отопление, за което звездата дал повече от 50 бона. Холът на комика пък заемал почти целия първия етаж, където се намирали още кухнята и кабинетът, който бил обзаведен с мебели от многовековно дърво, естествени кожи и трофеи на животни, тъй като двамата с баща му Минко били ловци. Там актьорът обичал да релаксира с чаша скъпо питие, когато му оставало свободно време. Градината на палата му също била впечатляваща.

Дворът на Рачкови се простирал почти върху декар и изобилствал от цветя, за които майка му Станка настоявала и с изключителна прецизност отглеждала. Растенията били нейната гордост, а заедно с къщата по италиански модел представлявали атракция за твърдичани и цялата околия. Почти никой обаче нямал честта да зърне красивата гледка отблизо, тъй като вилата била обградена от ограда като на зандан и се охранявала от общо 10 камери.

Наблюдателната техника Митко сложил веднага щом строежът бил завършен, понеже се притеснявал да не ги оберат. Последното му посещение в Твърдица било съвсем наскоро, когато заедно с Мария Игнатова, с която се събраха след почти едногодишна раздяла, отишли на гости на неговите родители. Въпреки че двамата успели да си простят старите грешки и продължили напред, майката на Рачков продължавала да злослови срещу снаха си и за да не се стигне отново до разлъка, престоят на светската двойка в Твърдица приключил по-рано от планираното.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев сменя Цитиридис, става водещ на новото шоу на Би Ти Ви
Next: Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.