Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво е направила Шинейд О Конър дни преди смъртта си
  • Новини

Ето какво е направила Шинейд О Конър дни преди смъртта си

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
hsdhsdbsdnsdn.jpg

Вчера цял свят бе покрусен от новината за смъртта на една от най-уникалните певици – Шинейд О‘Конър . Ангелският глас от Ирландия почина в сряда, но все още никой не знае кога и как е станало това.

Вестта беше съобщена първо от The Irish Times, които цитират семейството на певицата: „С огромна скръб обявяваме кончината на нашата обична Шинейд. Семейството и приятелите ѝ са съкрушени и молят за уважаване на личното им пространство в този труден момент“.

Последните постове на О‘Конър в социалните мрежи са мрачни и очевидно показват, че е страдала изключително много заради смъртта на четвъртото си дете.

17-годишният Шейн се самоуби през януари 2017 г., след като избяга от болница, в която трябваше да бъде пазен да не посегне на живота си.

Дни преди смъртта си Шинейд пише в Туитър, че живее като „немъртво същество“ след кончината на сина си. Тя го нарича „любовта на живота ми“ и „единственият човек, който ме е обичал безусловно“.

В Spotify тя е публикувала поредица от линкове към тъжни песни, една от които е посветена на „всички майки на деца-самоубийци“.

В други туитове тя е пуснала линкове към тибетски молитви, една от които е посветена на „всички скърбящи майки“.

В началото на месеца тя обяви, че има нов акаунт в Туитър, в който е доста активна. На 8 юли тя споделя с последователите си, че се е преместила отново в Лондон след 23 години отсъствие и казва, че е „много щастлива отново да е у дома“.

Тя дори обявява, че скоро ще завърши новия си албум и ще го издаде следващата година. Надява се, че през 2024 г. ще направи турне в Австралия и Нов Зеландия, а през 2025 – в САЩ и Европа.

В последното си видео тя говори за преодоляването на мъката по сина си. Там показва и дома си.

Шинейд страда от психични проблеми още от дете. Тя е родена в Дъблин, а майка ѝ я тормозела системно. По нейните думи, майка ѝ „прекарала доста време, опитвайки се унищожи репродуктивната ми система“.

На 13 години тя бяга, за да живее с баща си, но попада в изправителен дом за „непокорни момичета“, след като е хваната да краде. След това е диагностицирана с биполярно разстройство, както и комплексно посттравматично стресово разстройство и гранично разстройство на личността.

Въпреки всичко Шинейд е покрусена от смъртта на майка си, която умира през 1985 г. в катастрофа, и заминава да живее в Лондон.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена мина на червено, блъсна две деца и ги помоли да не звънят на 112
Next: На съселяни им писна от джигитите, които минават през селото им, и взеха нещата в свои ръце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.