Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера
  • Новини

Ето какво се случва в дом, в който се отглежда алое вера

Иван Димитров Пешев юни 28, 2022
aleovoevoeoroar.png

Поверие за алоето – цери душевни болки и страдания

Обикновеното домашно алое, скромно стоящо на перваза на прозореца, всъщност е необичайно растение. Малко хора са виждали алоето да цъфти. Растението има позитивна енергия, която защитава живущите в къщата от беди, болести, завист и нещастия.

Непретенциозното растение ще ви радва с присъствието си много дълго време. Шега или не, алоето може да живее до 100 или повече години. Такива „столетници“ често се предават от поколение на поколение и се превръщат в своеобразен талисман за семейството.

Алоето е силно позитивно растение. Винаги оказва положителен ефект върху „времето в къщата“ и вътрешното състояние на всеки член на семейството. Именно поради светлата енергия на растението мнозина го отглеждат у дома.

ЗдравеАлоето е символ на изцеление и пречистване. Саксия с алое може да бъде поставена в стаята, където е болният човек. Смята се, че алоето дори може да помогне при продължителна депресия, тъй като светлината и топлината, които съдържа това растение в себе си, се предават на човека и с течение на времето болестта може да отстъпи.

В древни времена, именно цъфтящото алое се е използвало като средство за премахване на силна болка и бързо зарастване на рани. Листата от алое са се изсушавали и едва след това са се използвали като талисман.

Смята се, че ако листата на възрастното алое започнат да изсъхват, а режимът му за напояване и качеството на почвата не са се променили, в къщата или апартамента ще се случи нещо лошо. Докато растението поема част от отрицателната енергия, живущите трябва бързо да открият причината за проблема.

Вяра и любовСимволът на богинята Венера е алоето. Затова се смята, че растението дава красота, свежест и укрепва романтичните отношения между хората. Има дори поредица от действия, които младо момиче трябва да извърши, за да привлече любовта в живота си:

Откъснете 13 листа от силно и многогодишно алое.2. На ум помолете растението за прошка.3. Поставете листата на тъмно и чисто място за 12 дни.4. На 13-я ден вземете листата от алоето и ги изгорете.5. Разпръснете пепелта на прага на любимия човек.

За сватби в някои страни е обичайно да се подарява алое вместо класически букети.

Алое може да се използва като общоукрепващо средство при заболявания на белите дробове, стомашно-чревния тракт, навяхвания и натъртвания и различни кожни заболявания.

Поверие за алоето

У дома алое вера цъфти много рядко. Но, ако растението цъфне, се смята, че къщата има много добра енергия и подходяща аура за пълноценно развитие – семейно благополучие, духовно или кариерно израстване.

Дори мястото, на което поставите саксията с цъфтящото алое, има значение. Източната страна обещава нормализиране на отношенията в семейството, предотвратяване на кавги и конфликти, както и финансова хармония. Ако алоето е от южната страна, скоро ви очакват подобрения в личния живот или появата на нови романтични чувства към правилния човек.

Вижте още: Ползи от жълтъка за правилната работа на щитовидната жлеза

В стаята, в която е саксията с алое дишате по-леко, концентрирате се по-добре и се отпускате по-лесно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кoгaтo ни бoли нeщo caмo тpябвa дa нaтиcнeм тeзи тoчки и щe cпpeм мигнoвeннo бoлкaтa
Next: Руска ракета запали пълен мол с хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.