Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как германците си проветряват хитро апартаментите през зимата, без да губят топлина! Умна работа
  • Новини

Ето как германците си проветряват хитро апартаментите през зимата, без да губят топлина! Умна работа

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
zavessidasdoas.png

За да създадете благоприятен микроклимат в апартамента, той трябва редовно да се проветрява.

Чистотата и свежестта на въздуха пряко влияе върху благосъстоянието и работоспособността на жителите. Независимо от времето навън, стаята трябва да се проветрява.

В крайна сметка това засяга не само здравето, но и състоянието на дома, в който може да се появи влага поради прекомерна влажност. Следователно проветряването на апартамента през зимата също е необходимо.

 

Не изпускай тези оферти:

Сега повечето жилища имат прозорци от PVC дограма, които не осигуряват необходимия обмен на въздух в апартамента, с който могат да се похвалят старите дървени дограми с пукнатини и цепнатини. Съвременните инсталации са херметизирани.

Ето защо не трябва да забравяте за редовното проветряване, което помага да се отървете от различни опасни вещества, алергени и прах.

Проветряване на апартамент през зимата: основни правила и предимства

Немски метод

В разгара на епидемията от коронавирус хората в Германия започнаха много сериозно да поддържат здравословен вътрешен климат. Германците започнаха да спазват основните правила относно броя и продължителността на проветряванията.

  • Ако външната температура е над 10 градуса, тогава прозорците трябва да бъдат отворени за 15 минути.
  • Когато термометърът е под 10 градуса, трябва да проветрите апартамента за около 10 минути.

 

  • При минусови температури ще е достатъчно да отворите прозорците само за 5 минути.
  • Що се отнася до необходимия брой вентилации, най-добрият вариант е 3 пъти. Отворете прозорците след като се събудите, когато се приберете от работа и преди лягане. Това е оптималният минимум, който ще ви позволи да дишате чист въздух.

 

За да получат максимален ефект през зимата, жителите на Германия прибягват до  „залпова“ вентилация . Тс се състои в това, че в противоположните стаи прозорците се оставят отворени само за 5 минути. Когато това не е възможно, отварят входната врата. Основното е да няма пречки за добрата циркулация на въздуха .

Основните предимства на домашната вентилация

Редовното отваряне на прозорците помага да се осигури необходимото за човешкото здраве съотношение между кислород и въглероден диоксид. В резултат на това могат да се разграничат редица предимства както за тялото, така и за помещението:

  • изчезва рискът от главоболие и силна умора;
  • повишена ефективност;
  • качеството на съня се подобрява;

 

  • концентрацията на опасни вещества в апартамента е намалена;
  • неприятните миризми изчезват ;
  • влажността на въздуха се регулира;
  • броят на гъбичните спори е намален.

 

Разбира се, през зимата не искате да изпускате топлината от стаята твърде много, но е важно да запомните, че това е необходимо за здравето. Следвайте правилата за вентилация на апартамента, които европейците спазват – и къщата ви винаги ще има чист въздух!

Continue Reading

Previous: От НОИ заляха всички пенсионери с леден дъжд: Ето какво се променя след 1 януари
Next: Нека стигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.