Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да намалим високото кръвно, без лекарства, само за 5 минути
  • Новини

Ето как да намалим високото кръвно, без лекарства, само за 5 минути

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
nuutaustkasktasoddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Високото кръвно налягане или хипертония е едно от най-познатите и широко разпространени болести на модерното време.

Хипертонията се свързва с повишена консумация на алкохол, солени храни, тютюнопушене, затлъстяване, повишен стрес и недостатъчен сън. В даден момент от живота всеки човек се сблъсква с този проблем.

Кръвното налягане може да се увеличи и в резултат на екстремна физическа активност, мускулите са напрегнати и това оказва влияние на кръвоносните съдове.

Очевидно е, че, за да се поддържа нормално кръвно налягане, мускулите трябва да бъдат отпуснати.

Лу Хун Сен, лекар на футболния клуб “Спартак” от Москва, ни припомня тайната на древната китайска медицина.

Според китайската медицина, съответният поток в мускулите и тъканите е едно от най-важните неща. Ако някъде в тялото се появи стеснение на кръвоносен съд, тогава този момент е начална точка за поява на болестта.

Когато се осигури подходящ поток от кръв във всички точки на тялото, тялото ще може да излекува болестта много бързо. Масажът на ключови точки е много полезен.

Запишете си следната процедура:

Точка 1 – 2

Това не е точка, всъщност е линия. Тя минава през задната част на ухото до средата на ключицата.

Тази линия не трябва да се натиска или масажира, а да се докосва бавно. Да се правят почти незабележими движения с ръката, отгоре надолу.

Повтаря се 10 пъти от едната страна, а след това от другата страна отново 10 пъти.

Точка 3

Тази точка може да се намери на въображаема линия между ухото и носа, започвайки от средата на ухото, около 1,5 сантиметра.

Точката се масажира с върха на пръстите около 1 минута на всяка страна.

Трябва да се натиска достатъчно силно, за да усетите лека болка. Движението най-често е по посока на часовниковата стрелка, но няма разлика, ако се прави и в обратната посока.

Най-важното е, че трябва да почувствате натиск върху определената точка.

Направете тази проста процедура и кръвното ви налягане ще се нормализира.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Билкарят дядо Митко на 95: Не купувайте мед, а пита! Тя е 24-часова защита за здравето
Next: Финансист предупреждава! Преди да изтеглиш кредит прочети как да не затъваш в дългове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.