Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да подрежете розите през лятото, за да цъфтят до първия мраз
  • Новини

Ето как да подрежете розите през лятото, за да цъфтят до първия мраз

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
rqrasrasbbdb.png

Знанието как и кога да подрязвате розите през лятото е от съществено значение, за да запазите цветето силно, здраво и цъфтящо по-дълго. Всеки знае за пролетното подрязване и това „за зимата“, но малко хора мислят за нуждата от същата процедура от юни до август. Ние от „За Жената“ ще ви кажем как да режете розите през лятото според съветите на опитни градинари.

Защо, кога и как да режем розите през лятото – основните причини

Важно е да се разбере, че ако такива цветя не се режат дълго време, те губят не само привлекателния си външен вид, но и силата си. Следващата година те ще цъфтят по-лошо, ще се появят слаби издънки. Задължителният период на резитба при културните растения е всяка година за розите на възраст 3-5 години.

 

Има три вида подрязване на рози през лятото след цъфтежа:

  • санитарно
  • формиращо
  • подмладяващо

Редовното подрязване на розите през юли е необходимо, за да се приведе растението в чист вид – без това то ще изсъхне с течение на времето. Плюс това – за обилен цъфтеж, защото старите издънки отнемат хранителните вещества, от които се нуждаят здравото стъбло, пъпки и листа. В допълнение, те също провокират удебеляване на храста, а това е свързано с развитието на гъбички и други заболявания. И накрая, като прищипвате горните издънки през юли, помагате на цветето да образува нови пъпки , което означава, че розата ще стане по-пищна.

 

Как да режете рози, така че да цъфтят постоянно – подробни инструкции

Облагородяването на цветето се извършва с помощта на специални инструменти:

  • секатор с едно и две остриета;
  • градински ножици;
  • малък трион;
  • нож.

Не забравяйте да дезинфекцирате всички инструменти преди употреба с разтвор на калиев перманганат или меден сулфат, в противен случай, ако са замърсени, те ще причинят инфекция в растението.

 

Самата технология на рязане е проста:

  • почистете почвата под розата от листа и отломки;
  • изрежете „дивите издънки“ със светлозелен цвят;
  • премахнете излишните издънки и тези, които растат неправилно;
  • обработете всички разрези с градинска смола.

При подрязване е важно да направите равномерен разрез над растежните пъпки под ъгъл от 45 градуса с отстъп от 1 см. Ако го отрежете по-високо, стъблото ще изсъхне и ще умре, ако нарушите ъгъла – в пъпката ще се натрупа влага, която ще предизвика гниене

 

Не се съмнявайте дали е необходимо да режете увяхналите рози през лятото – определено да, но често неопитни градинари изрязват само такива пъпки, прищипвайки дръжките. Такава тактика ще отслаби стъблата, поради което пъпките няма да могат да се задържат дълго време.

Как да режете пълзящи рози през лятото – нюанси

Имайте предвид, че технологията, как и кога правилно да подрязвате розите, зависи от вида им. Например при цвете от тип пълзящо трябва да премахнете напълно дървените стволове до основата. Оставете само здрави и цели клони.

 

Също така ви препоръчваме да се запознаете с това как правилно да режете рози от други видове:

  • рози чаен хибрид – в началото на лятото отрежете ствола на 3-4 листа от дъното, а през юли-август – само увяхналите пъпки;
  • многоцветни – отстранете цялата клонка със съцветия веднага след цъфтежа;
  • полиант и миниатюрен – отрежете напълно отслабените издънки, съкратете останалите с 1/3;
  • стандартни – изсъхнали и повредени пъпки и клони леко се отрязват, оставят се 5-6 живи междувъзлия.

Ако имате паркови рози, засадени на двора, тогава те се нуждаят само от декоративна резитба, тоест премахване на слаби, сухи и повредени стъбла.

Continue Reading

Previous: Огромна лична трагедия разтърси Камен Во – да почива в мир
Next: Дядо на 105 години си излекува пердето на очите с помоща на мед и вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.