Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглежда една родилна зала в Швейцария, ще останете без думи като я сравните с нашите
  • Новини

Ето как изглежда една родилна зала в Швейцария, ще останете без думи като я сравните с нашите

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
switekdasd.png

Подгответе се – ще видите родилната зала в такава светлина, в каквато никога не сте си я представяли

Майките тук са като в луксозен хотел – ето така изглежда родилната зала в швейцарските клиники. За всяка жена мечтата е да си има здраво бебе, което по възможност да се появи, заобиколено от чистота и уют.

За нашата родна действителност е излишно да говорим, но тя категорично контрастира на това, което ще видите от снимките.

Не изпускай тези оферти:

Явно болниците в Швейцария са оборудвани не само с медицинска техника, но и с всичко нужно за бременните, че и отгоре! Те могат да се оставят в ръцете на лекарите, да се насладят на комфорта и да се концентрират върху най-важната си задача, когато моментът настъпи. Не им се налага да се оглеждат за хлебарки, нито да се ужасяват от олющени стени и изпочупени легла.

В родилната зала в чужбина не е рядкост да има баня, по-точно джакузи. От древни времена се знае, че водата облекчава родилните болки. Може да използваш съоръжението, докато те са в пика си, а може и направо бебето да се роди там, въпрос на предпочитания.

Интериорен дизайн с изискан вкус и търсещ домашна атмосфера

Обзавеждането е решено и в топли и приятни цветове, които да стимулират радостта на пациентките, да не се разстройват допълнително.

В стаята е разположено още едно легло до това, на което ще си почива жената след раждането. То не е за втора майка, както може би си мислите, а за… таткото. Той може не само да присъства на голямото събитие в живота им, но и да остане при съпругата си, колкото поиска.

В дървената бебешка кошарка куп подаръци очакват младото семейство. Пакет памперси, провизии, козметика, санитарни материали – все важни и нужни за бебето продукти. Изненада е приготвена и на къта за повиване: дрешка и шапчица за новороденото.

От менюто на клиниката жената бихте могли да избере храна, подходяща за състоянието си, а може и да се почерпи със селектирано вино.

Банята изглежда повече от впечатляващо! И не, това не е помещение, излязло от страниците на списание за модерен дом. Това е банята към родилната зала в швейцарските клиники.

Continue Reading

Previous: Сръбска песен разведе младоженци три часа след сватбата
Next: Съпругът я напуснал, когато разбрал, че ще имат момиче

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.