Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане
  • Новини

Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
mushkatoaotaot.jpg

Тази идея ми даде сестра ми преди няколко години – и тя като мен е цветарка, но среща трудности със зимуването на мушкатото. Не знам дали идеята е нейна или я е прочела някъде, но важното е, че работи!

Придържам се към този метод на „приспиване на мушкатата“ от почти 5 години и няма по-красиви от моите напролет.

Дори съседите идват да молят за резници, за да си размножат и те.

Най-хубавото на тази техника е, че всичко става без поливане, без кършене на сухи листа и цветове.

Дори не слагате саксиите в мазето или на междуетажната площадка!

Как зимува мушкатото в кутия

Да, правилно сте прочели, всички мушката зимуват в една кутия , без почва, на площ от няколко сантиметра.

Доста е просто, трябват ви само голяма кутия и мушкато.
Как се прави?

Пиша го точно както сестра ми го изпрати преди години и следвам стриктно стъпките.
Процедура:

Преди да приспите мушкатото по този начин, спрете поливането, оставете почвата буквално да изсъхне – не трябва да е мокра.

Внимателно извадете растението от почвата – само леко го разклатете, докато се освободи от нея, БЕЗ да чупите цветове, пъпки или листа !!!

Поставете го в картонена кутия или кашон НАДОЛУ С ГЛАВАТА.

Постепенно поставете там всички растения (плътно) едно до друго или направете втори слой, ако кутията е достатъчно висока.

Покрийте с вестникарска хартия, затворете кутията и я поставете в мазето или на място, където няма да замръзнат.

През пролетта (около края на февруари) ще ги извадите от кутията.

Не трябва да кършите нищо, буквално ги засадете в прясна почва. Полейте ги и им дайте време да се събудят.

Като чудо първите листа започват да се появяват след 2 седмици.

След 4-5 седмици премахнете всичко излишно – сухи листа, цветове и мъртви издънки.

След 8 седмици наторете.

Сега мушкатата само ще растат и ще цъфтят красиво и пищно.

Признавам си, че първият път, когато опитах този метод, се притесних леко от това как изглеждаха мушкатата в началото.

Но мога да ви кажа, че се съвзеха изключително бързо.

Наистина цъфтяха през целия сезон, дори оцеляха на северната страна.

Имах и няколко разсада от магазина, но те не станаха толкова красиви.

Опитайте!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огнен ад в Слънчев бряг! Пътят за Варна е затворен, километрични задръствания
Next: Ето това са първите 15 оплаквания, които задължително трябва да ви закарат при лекаря

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.