Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи
  • Новини

Ето как Светлана Гущерова реши да промени имената на децата си и всички да са щастливи

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sdfvfdgdffdsgdfg.png

Моделката не искала да кръщава рожбите си на родители, но уважила желанието на мъжа си

„Ще променя имената на децата си! След като родих четири, вече не е необходимо синовете и дъщерите ми да са с двойни имена. Сега всяка моя рожба ще носи едно име на всяка от бабите и дядовците.“ Това заяви пред „България Днес“ моделът Светлана Гущерова.

Светлана е съпруга на бизнесмена Християн Гущеров, с когото са женени от 5 години и вече имат четирима наследници.

Първото им дете е момиче – 4-годишната Анелия-Добромира, второто е момче и е с подобно име на това на кака си – Добромир. И двете деца са кръстени на Гущеров-старши. Третото дете се казва Кристиан Валентин и е кръстено на родителите на Светлана. Името му идва от първата буква на майката на моделката Кунка, а второто име е на баща й Валентин. Най-малкото момиченце на Гущерови се роди на 25 юни тази година и носи името Валентина, на дядо си по майчина линия.

„Децата ми са кръстени на всички баби и дядовци, за да няма сърдити. Това беше желание на съпруга ми Християн. Първоначално бях много много против, защото така детето носи съдбата на човека, на когото е кръстен, разказа пред вестника Гущерова и допълни:

„Когато Анелия се роди, Християн много държеше тя да носи името на майка му. Виждайки искреното му желание да уважи родителите ни, се съгласих. Тогава решихме, че когато имаме други деца, те ще носят имената и на другите ни родители, за да няма сърдити“ – разказва моделката.

Докато младите родители имат само две деца, те ги кръщават с двете имена на майките и бащите си.

„Първородната си рожба именувахме Анелия-Добромира, защото нямахме син и искахме да бъде на майката и бащата на Християн. След това се роди Добромир и вторият ни син Кристиян-Валентин, който носи името на моите родители. След като станахме родители на четири деца, решихме да премахнем вторите им имена, защото няма смисъл, вече всяко дете си носи името на дядото и бабата“, разкри многодетната майка. Така Анелия-Добромира, ще стане само Анелия, а Кристиан Валентин ще бъде просто Кристиан.

Continue Reading

Previous: Загубата е огромна! Почина един от най-великите във футбола!
Next: Гадателката на Берлускони: Жена ще е премиер на България, войната приключва

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.