Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как се е случило всичко в деня на убийството на Алексей Петров
  • Новини

Ето как се е случило всичко в деня на убийството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dfghfdtreyryer.png

 2 куршума за един от последните оцелели знакови фигури от годините на прехода Алексей Петров. Бившият агент на ДАНС бе разстрелян с ловна карабина посред бял ден, докато се разхождал на Витоша в компанията на актуалната си приятелка Мирослава Михайлова. 49-годишната треньорка по тенис е дала пълно описание на килъра, научи „Телеграф“.

Бил е облечен в камуфлажни дрехи, носел е боне или някакъв шал през лицето и шапка.

Михайлова е ранена, но е в добро състояние и е настанена в „Пирогов“. Тя е жената, подала сигнал за покушението на спешния телефон 112 в 12.20 часа. Стрелбата е станала минути по-рано, докато Петров и Михайлова са се спускали пеша по пътеката от заслона Бай Кръстьо до Драгалевския манастир на Витоша.

Според полицията Петров е бил с трима охранители, но те са го чакали, а не са били заедно с него по време на разходката с приятелката му. Петров се движи само с автомобили „Мерцедес“,  но този ден е бил с „Ауди“, което е собственост на тенесистката, разкриха източници на „Телеграф“.

Срещу Петров е открит огън от сравнително близко разстояние. Улучен е в главата, по-точно в окото. Другият куршум е попаднал малко над сърцето, сочат първоначалните данни от огледа. Михайлова също е била цел да бъде ликвидирана, но килърът е успял да я улучи вляво, но по-близо до предмишницата. Куршумът е преминал и през ръката й.

Засада

По информация на „Телеграф“ навиците на Алексей Петров са изследвани поне два месеца от извършителите на мократа поръчка. Така са разучили, че обича да прави разходки на Витоша и често ходи по пътеката между Драгалевския манастир, заслона Бай Кръстьо и хижа „Алеко“. Предполага се, че са били двама, изчаквали в засада. Единият е бил в автомобил, а другият е открил стрелба. Използвано е място, където пътеката през гората се доближава на около 20 метра от павираното шосе за хижа „Алеко“, на половин километър от заслона Бай Кръстьо. След изпълнение на покушението стрелецът и помагачът му се оттеглят към Драгалевци с автомобила. По данни на свидетели колата е тъмно БМВ от старите модели.

Тази информация тепърва се проверява. Криминалистите изземат записи от охранителните камери, поставени по фасадите на къщите в Драгалевци, покрай които минава пътят, спускащ се от хижа „Алеко“. Проверяват се и камерите от автобусите на градския транспорт, тъй като се работи по информация, че е възможно стрелецът първоначално да е използвал автобус до междинната станция на открития лифт при заслона Бай Кръстьо.

Вендета

Разследването работи по четири версии за поръчката. Едната е, че тя идва от чужбина, другата е свързана със засегнати бизнес интереси. Останалите две са вендета и междуличностни отношения. Петров е бивш командос от Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП), известно като „Червени барети“ в годините на социализма. След това се занимава с бизнес и междувременно е агент под прикритие в бившата Национална служба за сигурност, а след това Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС).

Той е един от основоположниците на застрахователния бизнес в България и още от годините на прехода се говореше, че около него гравитират структури от т.нар. силоваци. Освен бизнесмен Петров беше и преподавател по национална сигурност. Водил е лекции на студенти в УНСС и ПУ „Паисий Хилендарски“. Чест участник бе в публични събития в ролята си на изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Едно от последните му участия бе в заседанието на тристранния съвет между държава, синдикати и бизнес.

Два неуспешни опита за покушение

Първото неуспешно покушение срещу Алексей Петров е на 15 август 2002 г. пред плувния комплекс „Спартак“, когато бе прострелян в коляното. Второто неуспешно покушение е на 29 октомври 2015 г., когато по бронирания му джип „Мерцедес“ е стреляно с два гранатомета в кв. „Кръстова вада“, близо дома му на улица „Арарат“ 8. За поръчител на второто бе нарочен Роман Логвиненко, за когото се твърди, че обещал 200 000 евро на стрелците. Логвиненко бе осъден за опита за атентат срещу Петров. Тази година бе предсрочно освободен от затвора на 29 май от Апелативен съд-София. Наложен му бе изпитателен срок в размера на наказанието, което му остава да изтърпи. Към 12 април то бе 2 г., 6 месеца и 11 дни. Самият Петров бе главният подсъдим по мегаделото „Октопод“, водено срещу организирана престъпна група за  рекет. През 2021 г. бизнесмент бе оправдан на втора инстанция.

Лидерът на ПП-ДБ Кирил Петков:

„Абсолютно неприемливо е през 2023 г. в България да има показни убийства. Нито е приемливо чуждите служби за сигурност да откриват българи – руски шпиони в Обединеното Кралство, докато ние научаваме за пореден път от медиите. Нито безучастно да слушаме за поредните ужасяващи хроники за убийства и насилие. Всичко това говори за нуждата от спешна реформа в сектор сигурност. Службите трябва да започнат да работят ефективно.“

Лидерът на ИТН Слави Трифонов:

“Убийството на Алексей Петров беше предизвестено. Имаше два опита за убийство срещу него. 2002 година беше уцелен в гърдите и в крака, но оживя. И 2015 година беше стреляно срещу него с гранатомет. Тоест, това, което се случи днес, не беше неочаквано”.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов:

„Едно е ясно – мутренското правителство върна обратно забравените мутренски години. Остава само да си зададем един последен въпрос – кой ще бъде следващият? И дали няма да е политик?“ Лидерът на БСП Корнелия Нинова: „Връщането на мутренския модел на управление на Борисов върна и мутренските години. Цялата държава стана заложник на страха му от възмездие и на алчността на ПП-ДБ за власт и пари“.

Continue Reading

Previous: Атанас Атанасов след разстрела на Петров: Руската агентура у нас има инструкции
Next: Ванга три пъти предсказала смъртта си, не искала да влезе в болница

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.