Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как ще се променят пенсиите в България през 2024 и 2025 година
  • Новини

Ето как ще се променят пенсиите в България през 2024 и 2025 година

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
ashsdhtrtrhtryr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В 2024 г., според проекциите в средносрочната бюджетна рамка, пенсиите ще бъдат коригирани с 9,6% от 1 юли според така нареченото „швейцарско правило“. Това би довело до минимална пенсия от 573,25 лв. и средна стойност от 820,66 лв.

През 2025 година, очаква се допълнително увеличение на пенсионните суми с 7,6% съобразно същото правило. Така, след две години, пенсионерите биха получавали средно 883 лв., а най-малката пенсия ще се повиши до 616,82 лв.

От тази прогноза не става ясно дали ще има някакви отделни преизчислявания, увеличавания на коефициентите за стаж или нещо друго.

Според бюджетната прогноза за периода 2023-2025 година., се очаква повишаване на минималните пенсионни размери за осигурителен стаж и възраст, както и на социалните пенсии за старост и свързаните с тях придобивки, съгласно процентите по чл. 100 на КСО. Това е резултат от факта, че правителството определя размера на тези пенсии, които в последните години са били по-динамични от други.
Въпреки това, през следващите години до 2025 година, максималната пенсия ще бъде задържана на ниво 3400 лв.

Следва да се отбележи, че „швейцарското правило“ не е било изпълнено във всички свои аспекти през годините. От 2017 до 2019 година., пенсиите бяха коригирани спрямо целия период на стажа. Това водеше до поетапно увеличаване на значението на всяка работна година във формулата. Така, правилото бе прилагано към тази пропорция, а не към общия размер на пенсията през 2017 и 2018 година. В резултат на това, за тези 3 години бе направено ново изчисление, аналогично на ситуацията от 25 декември 2021 г., но с по-нисък процент – 1,35.

През 2017 година, тежестта на една година стаж беше оценена на 1,126, за 2018 година тя беше 1,169, а за 2019 година беше 1,2. Допълнително, през 2018 и 2019 година, беше приложен фиксиран процент на увеличение – 3,8% и 5,7% съответно. Пенсионерите ползваха по-благоприятното увеличение за тях от двете – от стаж или от процент.

Според бюджетните закони за ДОО за 2010 година, 2011 година и 2012 година., тези години бяха определени като „нулеви“ и не беше извършено актуализация на трудовите пенсии според чл. 100 от КСО, в сила от 1 юли на съответната година.

В нашата страна средният период за получаване на пенсия е около 21 години и 4 месеца, а средната възраст на пенсионерите е 73 години и 5 месеца. Това показва, че продължителността на пенсиониране е удължена като период с 6 месеца. Преди десетилетие, средният период за получаване на пенсия е бил 20 години и 8 месеца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев с пареща прогноза: Живакът удря 40 градуса, леко захлаждане ще има след
Next: Над 100 доктори и сестри се наредиха в редица, за да отдадат последна почит към тази медицинска сестра

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.