Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим
  • Новини

Ето кога е първата Задушница за 2024 г и какво задължително трябва да направим

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvdsffdghfghgfh.png

Първата Задушница през тази година година ще отбележим на 9 март 2024 г. Тогава се пада Голяма (Месопустна) Задушница. Тази Задушница се отбелязва в съботата преди Месни Заговезни (Неделя Месопустна) преди Великия пост.

Месопустна Задушница е първата от трите големи Задушници през годината. На Задушница хората посещават гробовете на починалите си близки. Прието е за помена да се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

 

Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.

На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.

Какво се раздава на Месопустна Задушница?

Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за Задушница, за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на Задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме. „

Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които подавате „за Бог да прости“. Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието ѝ на Задушница не следва да ни изненадва. В някои райони слага и пита със свещи на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места, за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците, също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна Задушница. С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе. Няма храна, която да е забранена на тази Задушница за подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден, може да подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди
Next: Голям празник с куп обичаи иде в неделя, а на масата задължително се слага…

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.