Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой е виновен за потопа в Царево, вижте какво идва на 15 септември, обяви проф. Георги Рачев
  • Новини

Ето кой е виновен за потопа в Царево, вижте какво идва на 15 септември, обяви проф. Георги Рачев

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dsfsdvcdfvdfvfd.jpg

Двойката „Патриция и Даниел“ е виновна за всички тези валежи, не само в България, а и в Гърция и Турция, това каза климатологът проф. Георги Рачев по bTV.

Имената са природни явления, които определят времето в последната седмица и доведоха до бедствието по Южното Черноморие.

„Даниел“ вече отслабва, съобщи проф. Рачев и допълни, че зоната на високо налягане, каквато е „Патриция“, ще се настани над България.

Ще става още по-топло, още по-слънчево и в сряда ще имаме над 30 градуса в цялата страна, прогнозира специалистът.

 

Много е топло в цяла Европа, допълни проф. Рачев и подчерта, че дори прочутото лошо време в Лондон се е променило.

Там максималните температури за цялото лято са измерени именно в началото на септември.

Оказа се, че климатологът следи внимателно не само движението на атмосферните явлението, а също и на хубавите млади жени в София.

Според него, това е показател за ефекта, който има времето.

„Едни девойки бяха по сетренца, други със гол ръкав“, коментира проф. Георги Рачев.

 

В събота и неделя ще свърши облачното време, прогнозира той.

Тази тенденция ще се продължи и до първия учебен ден, 15 септември, подчерта Рачев.

Той направи обаче и важно уточнение.

„Есен е. Искаме, не искаме, това е времето, когато пращаш детето сутрин на училище с якенце.

А на обяд се връща по тениска и не си знае къде му е якето и ще трябва да купуваш ново“, коментира проф. Рачев.

Това разсмя водещите на сутрешния блок Златимир Йочев и Мария Цънцарова.

 

За да илюстрира какво ще е времето по морето, той специално показа прогноза за Царево.

Там днес и през уикенда е под въпрос дали ще вали, но не се очаква голям дъжд, успокои той.

След това по думите на професора и по Черноморието започва слънчева и топла есен.

Максималните температури по морето ще са от 24 до 27 градуса, като най-топло ще се в сряда и четвъртък.

 

„Хубаво време да ги оправят тези прословути мостове, които се срутиха неясно защо. Може да се предполагат много неща“, заяви проф. Георги Рачев след наводненията по Южното Черноморие.

Той добави също, че разлика от вътрешността на страната, край морето сутрин ще е доста по-топло, с минимални температури от около 17 градуса.

Времето се очаква да се задържи такова до 20 септември, прогнозира климатологът.

Какво ще е времето на 15 септември?

Ето и прогнозата по градове за следващите дни и за 15 септември:

Варна – до 27 градуса в събота, ще вали в неделя, в понеделник 24 градуса, на 15 септември времето ще е идеално за първия учебен ден – около 27 градуса и слънчево.

София: слънце събота и неделя и до 25 градуса, на 15 септември ще превали дъжд

Пловдив: събота и неделя ще е слънчево с температури до 27 градуса. На 15 септември ще е слънчево.

Бургас: Събота и неделя до 24 градуса и дъжд в неделя. На 15 септември ще бъде слънчево с температури до 25 градуса

Велико Търново – до 27 градуса събота и неделя, на 15 септември ще вали дъжд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Петър Мицин с нов великолепен успех на Световното първенство след титлата
Next: Тежка акция на АМ Тракия, масово проверяват шофьорите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.