Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой е ревнивият бизнесмен пребил с тенис ракета жена си в Пловдив
  • Новини

Ето кой е ревнивият бизнесмен пребил с тенис ракета жена си в Пловдив

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
resvnasviasvoasvsav.png

Кадър ФБ

Симо е бизнесменът, който е пребил с нечовешка жестокост съпругата си в Пловдив, съобщи Plovdiv24.bg. Въпросният човек е бил изключително ревнив. Затова е инсталирал подслушвателни устройства в мобилните телефони и такива за следене на местоположението – на жената и на децата.

Те многократно са били заключвани в дома им без тяхното съгласие.

Имало е много пъти скандали и побои. Вчера около 23,00 часа мъжът се прибира и заварва жена си да говори по телефон, който той не е виждал и който няма поставено устройство за подслушване.

Не изпускай тези оферти:

Тогава взима една тенис ракета и започва побой, вследствие на който пострадалата е с множество хематоми, скъсан далак, фрактури на две ребра спукано тъпанче. В момента тя е в тежко състояние, а лекари е оперират.

След побоя жената успява да избяга, а нейни приятелки я откарват до болницата.

Там лекарят я познава, защото се оказва, че през 2018 година тя е била при него – пак с травми, като тогава завила, че е паднала по стълбите. Децата не са станали свидетели на вчерашния побой, уточни заместник районният прокурор Атанас Илиев.

Симо е арестуван и предстои мярката му да бъде удължена на 72 часа с постановление на прокуратурта. Касабов е родом от родопското село Змеица и е първи братовчед на Павел и Румен Вълневи, които бяха собственици на българо-американската телевизия BIТ.

Той е и сред учередителите на партията на Цветанов. 

Той има няколко фирми, които се занимават с консултантска дейност, внос и износ, производство, преработка и търговско представителство и посредничество, производство на електрическа енергия, течни, твърди и газообразни горива, а също така и с покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, внос и търговия с козметични продукти. 

Семейните снимки в социалните мрежи показват живота на едно щастливо семейство със сериозни финансови възможности. Зад тази фасада обаче нещата очевидно са драматични. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 яйце, чаша мляко и половин бурканче сладко – нищо продукти, а става чуден Арабски кекс! Опитайте, супер вкусно е
Next: Юлиан Вергов най-накрая отговори на Диана Димитрова и взриви мрежата с това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.