Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко ток харчи един климатик през зимата
  • Новини

Ето колко ток харчи един климатик през зимата

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
sdfgdfkgkoerkgkfhgfhfg.png

Вече сме в зимния отоплителен сезон и все по-често разчитаме на климатиците у дома за топлина.

Разходите за ток нарастват и ни е все по-трудно да се справяме с месечния семеен бюджет. За да го оптимизираме, е много важно да знаем колко харчи един климатик през зимата.

 

Със следващите редове ще се опитаме да ви помогнем с малко повече информация.

Количеството електроенергия, което консумира един климатик през зимата, зависи от няколко ключови фактора:

* работен режим В случай, че климатикът работи в режим “отопление”, той използва електроенергия за преобразуване на топлината от външния въздух или друг източник и за отопление на вътрешното пространство.

* енергийна ефективност Различните марки и модели климатици са с различна ефективност.

Вече се предлагат по-нови модели, които консумират по-малко електроенергия.

* изолация на помещението Изолацията на сградата оказва влияние върху количеството енергия, необходимо за отоплението. Добрата изолация задържа топлината в стаята и намалява необходимостта от постоянно включване на климатика.

* външни климатични условия Температурата и влажността на въздуха навън също оказват влияние върху работата на климатика. * площ на помещението Големината на стаята, която трябва да се отоплява, също е от значение за консумацията на електроенергия. Енергийната ефективност на климатика се измерва чрез стандарти, които се различават в различните страни.

На отоплителното тяло има енергиен етикет, който показва неговата енергийна ефективност с информация за енергийния рейтинг на неговите функции за охлаждане и отопление и индикации за неговата часова или годишна консумация на енергия.

В много страни енергийната ефективност на климатика се оценява чрез система от букви, при която “А” е най-ефективният клас, а буквите надолу  (B, C, D и т.н.) показват по-ниска ефективност.

През зимата компресорите на стандартните климатици работят с една и съща мощност за периода, когато са включени, с което увеличават консумацията на електричество. Затова специалисти препоръчват сред инверторните климатици да изберете среден или премиум клас на доказани на пазара производители. Най-икономичните модели климатици са хиперинверторните. Техните коефициенти на трансформация на енергия са най-високи SCOP и SEER.

Коефициенти за измерване на енергийната ефективност на климатика Коефициентите COP, EER, SCOP и SEER показват съотношението на отдаваната енергия в режим на отопление или охлаждане спрямо количеството на консумираната електроенергия.

СОР – коефициент на ефективността на термопомпите ERR – енергийна ефективността на климатиците SEER – сезонен коефициент на енергийна ефективност на климатиците SCOP – сезонен коефициент на енергийна ефективност на термопомпи.

СОР и ERR са мерки за ефективността на конкретно охлаждащи или отоплителни устройства, а SEER и SCOP отразяват реалното сезонно потребление на енергия от климатичната система при ежедневно използване и за по-дълъг период. Среден разход на хиперинверторен климатик Средният разход на един хиперинверторен климатик в режим на отопление е под 0,99 kW.

През зимата средният месечен разход на този тип климатици за помещение с площ около 25 кв.м. при стандартни условия е около 35 лв. Хиперинверторните климатици са много висок клас машини, които могат да работят при ниски минусови температури и реализират големи икономии на електроенергия. Първоначалната инвестиция при хиперинверторите е по-висока, но тя се изплаща във времето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Внезапно на 45 години почина голяма звезда от Един за друг
Next: Дават къщи на село без пари: Млади семейства вдъхват живот на изоставени имоти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.