Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето къде се появиха отцепниците от Слави, ще водят листи в
  • Новини

Ето къде се появиха отцепниците от Слави, ще водят листи в

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
slaviasuvasv.jpg

Окончателните листи на „Продължаваме промяната“ за изборите на 2 октомври са готови, но предстои да бъдат гласувани от Националния съвет днес в 16.00 часа. Изпълнителният вече ги е одобрил, така че и да има корекции, те ще са минимални и няма да засягат лидерските места, съобщава „Марица“.

Лидер в Пловдив-град е Никола Минчев, бившият шеф на Народното събрание и местен зет. Съпругата му Силвия, родена под тепетата, също е юрист. Втори е професор Христо Даскалов, бившият шеф на БАХБ, разбил схемите на „Капитан Андреево“.

Третото място е за лидера на пловдивските депутати Росен Костурков, следват познатите от миналия парламент Венцислава Любенова, Николай Ангов и Александър Ракшиев.

Минимална е промяната за Пловдив-област. Там лидер остава Костурков, но очакваното включване на Иван Христанов на второ място няма да се осъществи. Последният остава само лидер в Плевен. След Костурков са бившите депутати Стою Стоев (юрист) и Гергана Данева (културолог).

Не изпускай тези оферти:

Прави впечатление, че всички кандидати, освен Никола Минчев, са родени в Пловдив или областта.

Изненади липсват и в региона. Асен Василев ще поведе листата в родното Хасково. Никола Минчев се изправя срещу Карадайъ в Кърджали – бастионът на ДПС. Ивайло Шотев повежда в Пазарджик, а Михал Камбарев – в Смолян.

Потвърдени са лидерите в София – Асен Василев, Кирил Петков и Христо Петров, популярен като Ицо Хазарта. Бившият МВР шеф Бойко Рашков повежда „Промяната“ в Перник.

Даниел Лорер се нагърбва и с Търговище освен Варна, а за бившия образователен министър Николай Денков е оставен Шумен.

Отцепниците от ИТН получават две лидерски позиции – Радостин Василев в Габрово и Иво Атанасов във Видин. На избираеми места са още Кирил Симеонов (Търговище), Георги Георгиев (Враца и София), Деян Петков (Плевен) и Светлин Стоянов (Русе).

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Репортер се набута при Кирил Петков и изрева: Удари ме с лакът
Next: Феноменът Мариана Везнева: Идат глад и тежки катаклизми!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.