Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я внучката на Виолета Донева, обвинена за убийството на баба си
  • Новини

Ето я внучката на Виолета Донева, обвинена за убийството на баба си

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
vdfsnfgjgfjghj.png

Започна разпоредително заседание по делото срещу Ивет Стайкова за убийството на баба й, пише Дарик.

Припомняме, че Софийска градска прокуратура внесе обвинителен акт в Софийски градски съд срещу Ивет Стайкова, за умишлено убийство на баба й – актрисата Виолета Донева, извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и с особена жестокост. Това съобщават от пресцентъра на прокуратурата.

 

 

Пред съда Ивет заяви „не ми пука“, когато съдиите й дадоха право на последна дума.

Според обвинителния акт до 18.10.2022 г. Стайкова живеела заедно с приятеля си. През този период употребявала марихуана и други наркотици и проявявала агресия както към приятеля си, така и към неговата майка. Поради това приятелят на обвиняемата провел разговор с нейната баба – Виолета Донева и на 18.10.2022 г. завел приятелката си в дома й.

Бабата на обвиняемата не одобрявала употребата на наркотици и поведението на своята внучка, а поради това Стайкова таила чувство на омраза към баба си.

Вечерта на 19.10.2022 г. двете били сами в жилището. С намерението на убие баба си, която стояла изправена в едно от помещенията, обвиняемата взела кухненски нож с дължина на острието 12 см и нанесла с него общо 54 прободно-порезни рани в областта на главата и тялото на пострадалата, 6 от които засегнали жизненоважни органи.

През това време пострадалата била в съзнание и изпитвала болка и страдание при всеки удар. Нараняванията довели до остра кръвозагуба, в резултат на която настъпила смъртта на В. Д. След като убила баба си, обвиняемата напуснала жилището.

От заключенията на назначите в хода на досъдебното производство тройна и петорна комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи се установява, че внучката е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Обвиняемата е с мярка „постоянен арест“.  Разследването по случая е проведено от СДВР под ръководството и надзора на СГП.

 

Снимки: Булфото

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещият в Сделка или не Ненчо Балабанов скри шапката на всички
Next: Извънредно: Мира Добрева е оперирана по спешност в Пирогов, поставена е в кома!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.