Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС
  • Новини

Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
deepdapdaspdaks.jpg

Теодора Дренска е политик от НДСВ, депутат в две последователни Народни събрания – 39-о (б.р. – Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г.) и 40-о Народно събрания (б.р. – то пък работи от 11 юли 2005 до 25 юни 2009 г.).

Тя за общо 1124 заседания е изговорила едва 4 думи. И тук не става дума за изказване, а за думи от място – „Оттеглям го“, уточняват от Фондация „Стража“

Тоест на два пъти Теодора Дренска е заявила желание за изказване, но го е оттеглила в последния момент. Така за два завършили мандата си парламента народният представител от НДСВ остава без нито едно изказване от парламентарната трибуна.

Теодора Дренска нашумя в миналото, след като съпругът й Цанко Дренски беше обвинен в източване на ДДС.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът й бе подведен под наказателна отговорност заедно с петричките търговци Живко Карадалиев, Лъчезар Петков-Мазния и Георги Стоянов за нелегален внос на рапично масло от Гърция и укриване на ДДС в размер на 800 000 лева.

Аферата е разкрита от Регионалното звено „Борба с организираната престъпност“ в Благоевград през лятото на 2006 година. Самият внос пък е извършен през далечната 1998 година. През 2008 година делото е прекратено.

Самият Дренски заявява тогава, че обвинението срещу него е поръчково и обяснява атаката към него и към съпругата му с това, че тя е била адвокат по дело, засягащо финансови интереси за около 10 милиона лева.

Пред Темида обвинението за използване на фактури менте като неверни документи издиша и подсъдимите са оневинени окончателно в края на 2014 г.

Още политика:

Накараха ме насила да стана лидер на СДС. Това заяви бившият премиер Иван Костов пред БНР.

На 26 септември в зала 3 на НДК ще бъде представена новата книга на Иван Костов – премиер на България в периода 1997 – 2001 година. Озаглавена е „Политиката отвътре“.

Иван Костов: Най-накрая имаме премиер, който не ползва мутренски жаргон

Ето какво коментира той: „Политиката отвътре не е като политиката отвън. Показва се само това, което обществото би искало да види. От вътре са истинските мотиви и двигатели.

Опитал съм се да разгледам не личностни конфликти или характеристики. Сред мотивите ми да я напиша е, че много хора влизат в политиката и стават министри, заместник – министри и депутати, без да имат политическо минало и битие. Те не знаят какво е политиката отвътре“, посочи Костов.

„Идеята ми е да се опитам да им покажа какво точно е политиката. Според мен влизащите в политиката не са наясно какво точно се очаква от тях.

А от тях се очаква да носят отговорност и да правят трудни избори. Истинската политика е внимателно фокусирано усилие върху събития, върху които може да се въздейства. Хората, които са тръгнали, да се занимават с това, трябва да знаят с какво се захващат. Ако не могат да издържат изпитанието, трябва да могат да се оттеглят.

Тежки неща трябваше да се понасят. Налагаше понякога да избираме по- малкото зло. Може би решението за подкрепа на НАТО за възпиране на Милошевич в опитите му да обезлюди Косово, беше от най-трудните.

Мотивите на много хора да участват в политиката са различни – кариеристични подбуди, израстване до някакви позиции в обществото, дори забогатяване и злоупотреба с власт.

Тези неща от близо не се виждат. Има много техники за тестване на мотивацията на хората, но дори и тя може да се изиграе от един добър актьор“, коментира още бившият премиер.

Иван Костов: Кризата, в която се намираме, ще донесе избавлението, но няма да стане бързо

„Аз не съм разочарован, защото съм очаквал да се случат и такива неща. Никога не съм си мислел, че хората в политиката се движат от идеални подбуди.

В СДС през 90–те години имаше хора с разнородна мотивация. Нямаше обща идеология. След като се махнат комунистите от власт, всеки си представяше по различен начин изграждането на бъдещето. Не съм очаквал, че всички хора около мен имат правилни идеи и знаят как да ги реализират.

Хората имаха респект, но не и страх от мен. Никого не съм преследвал и санкционирал. Накараха ме на сила да стана лидер на СДС. Аз никога не съм имал желание. Бях си експерт, който се занимава с икономика и финанси и иска да помогне на политическата сила със своята експертиза.

Елитът на комунистическия режим разбира от битки, психически атаки и издевателства върху хората. Те знаят как да бранят властта. Те бяха политически организирани. Мощното въздействие на медиите, които бяха в техни ръце“, посочва още Иван Костов.

„Нямахме представа как се брани тази многопартийна демокрация. 1997 година имаше проблясъци в някои хора. През цялото време бяхме по-слаби от посткомунистическата общност, която саботираше прехода, а и все още го прави. Преходът още не е завършил.

Неговият край ще дойде, когато се постигне една от основните ценности на ЕС – върховенството на закона. Ако го няма това върховенство, дори да има многопартийна демокрация, тя се изражда“, каза той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката
Next: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.