Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е, това никога нямаше да ми дойде наум! Сега не се разделям с балсама за устни – използвам го за всичко, ама буквално! Вижте:
  • Новини

Е, това никога нямаше да ми дойде наум! Сега не се разделям с балсама за устни – използвам го за всичко, ама буквално! Вижте:

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
basalsdmasdo.png

Най-верният помощник на женските устни, особено зимно време: балсамът за устни . Всички го ползваме, но бас ловим, че не знаете това – малкото стикче върши чудеса не само с устните, ами помага и в много други „трудни“ ситуации.

Ето някои от безценните му приложения:

Против мазоли

За да не ви стискат новите обувки и да не правят мазоли и рани , просто натрийте кожата там с малко балсам за устни!

Не изпускай тези оферти:

ползи от балсама за устни

Трудни за изваждане пръстени

Преди да режете пръстена (или пръста), опитайте следното: натъркайте кожата над и под пръстена с балсам. Раздвижете и завъртете пръстена внимателно, сега той ще излезе лесно.

ползи от балсама за устни

Сухи ноздри

Сигурно ви е познато: от много кихане и подсмърчане, ноздрите се възпаляват и белят . На стресираната кожа ще помогне слой балсам за устни. Той е доста по-мазен от редица кремове Може да го използвате също и на други сухи места по кожата , например лакти, основата на нокътя или петите.

ползи от балсама за устни

Запечатване на малки ранички

Малките порязвания и рани могат да бъдат запечатани със слой от балсам за устни. Въпреки, че той не заменя лейкопласта, поне ще предотврати мръсотията да навлезе в раната.

ползи от балсама за устни

Грижа за обувки

Кожените обувки могат да заблестят не само с традиционното лустро, но също така и с балсам за устни. Кожата остава еластична и добре поддържана. ползи от балсама за устни

Здраво вързани връзки на обувките

Някои връзки на обувките имат навика да се развързват в най-неподходящия момент – в претъпкан автобус или влак. Преди да ви се случи, вземете мерки – намажете възела с балсам. Така ще го затегнете по-лесно при връзването.

 ползи от балсама за устни

Хвърчаща коса

Особено през зимата се борим често със сухата, хвърчаща напосоки. Може да я укротите, като нанесете балсам върху дланите и прокарате през косата си. Все пак, не прекалявайте, в противен случай косата изглежда мазна.

ползи от балсама за устни

Сухи краища на косата

Отново натрийте дланите си с балсам за устни и втрийте само в краищата.

ползи от балсама за устни

Заяждащ цип

Ако ципът не иска да помръдне, натрийте малко балсам срещу посоката на движение на зъбците. Леко раздвижете назад и напред и готово!

ползи от балсама за устни

Тесни дупки за обеците на ухото

Всяка жена, която от дълго време не е слагала обеци, знае за проблема. С течение на времето, кожата се свива около дупката, а скоро слагането на обеци става истински ад. За да се избегне възпаление, просто разтрийте мястото с малко балсам. Това действа като лубрикант.

ползи от балсама за устни

Премахване на следи от спиралата

Намажете памучен тампон с балсам за устни и прекарайте под и над линията на спиралата – мазнината ще разтвори петната за миг.

ползи от балсама за устни

Основа за сенки

За подобряване на цвета и неговата дълготрайност, винаги втривайте балсам за устни върху клепача, преди полагане на сенките.

ползи от балсама за устни

Continue Reading

Previous: Помолих тъща ми да вземе внука си, докато с жена ми сме на море-Отговорът ѝ винаги ще го помня
Next: Жена спипа мъжа в изневяра и го наказа с брилянтно отмъщение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.