Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Жалко и смешно! – Калин Сърменов каза страшни думи за Асен Василев с едно изречение го…
  • Без категория

Жалко и смешно! – Калин Сърменов каза страшни думи за Асен Василев с едно изречение го…

Иван Димитров Пешев декември 14, 2025
Screenshot_8

Гербаджията Калин Сърменов даде воля на гнева си от оставката на правителството.

Ето какво написа той на фона на ококорените очи на Асен Василев:

„Бъдещето ни очаква с широко отворени честни очи!Косми в носа и малко пърхот. По човешки прост!“

Актрисата Диана Димитрова пък отправи остра забележка към Асен Василев в социалните мрежи, след като слушала последните му изявления за „защита на гражданите“.

Звездата от „Откраднат живот“ призна, че докато го слушала, в главата ѝ изплувал стар въпрос от „Господарите“ за скъпо вино. „Чудя се дали днес още предпочита най-скъпото вино?“, намекна тя, визирайки старо интервю с Василев.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев поиска пълно мнозинство в парламента на следващите избори за „Продължаваме промяната – Демократична България“, за да се случат истинските реформи, за които настояват стотиците хиляди протестиращи. Василев се обърна към избирателите в предаването „Панорама“ по БНТ.

„Това, което видяхме през всичките тези години, е, че когато си в коалиция, е много трудно да правиш истински реформи. Хората на площада искат истински реформи. И затова искам да ги погледна в очите и да поискаме от тях мандат пълен, пълно мнозинство“.

Водещият го репликира:

„Това не е реалистично“.

Василев отговори:

„Абсолютно реалистично е. И през 1997 г. се случи. От 60 депутата станаха 134 за СДС. При протести, които бяха горе-долу от същия мащаб.

За да стане истинската реформа, трябва да има ясна политическа воля. И не трябва да има компромиси по пътя. Това, което видяхме, е, че всички опити да се направи дълбока промяна в държавните структури – примерно като ме питат защо не сме намалили държавната администрация… Аз в моето министерство успях да я намаля. Но в цялото правителство не успяхме, защото в единия случай имахме четворна коалиция. А в другия случай имахме абсолютно нежелание от страна на ГЕРБ да се пипа държавната администрация.

И ние ако искаме да направим тази реформа, трябва да има ясна воля. И политически субект, който има тази воля“.

Подобна заявка се чува за пръв път от някой от лидерите на ПП-ДБ.

Що се отнася до 1997 г. – в 38-ото народно събрание ОДС (а не СДС) имаше 137 мандата. Преди това в 37-ото народно събрание СДС имаше 69 мандата, а Народен съюз – 18 мандата. Това бяха двете съставни части на бъдещата голяма коалиция ОДС, която избра правителството на Иван Костов, което обърна посоката на България на Запад.

Между тези два парламента бяха големите протести, които свалиха правителството на БСП с премиер Жан Виденов.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев очерта пред БНТ две задачи пред ПП-ДБ и протестиращите. Едната е опазване на честността на предстоящите избори, с която трябва да се заемат гражданите. По втората той се обърна директно към избирателите да подкрепят ПП-ДБ, за да спечели пълно мнозинство на вота, тъй като опитът с коалициите е горчив.

„Това, което видяхме през всичките тези години, е, че когато си в коалиция, е много трудно да правиш истински реформи. Хората на площада искат истински реформи. И затова искам да ги погледна в очите и да поискаме от тях мандат пълен, пълно мнозинство“, заяви той.

Василев илюстрира необходимостта от наблюдение, което да гарантира почтеността вота, с извънредните избори през октомври в Пазарджик. Тогава хората снимаха с телефони купувачи на гласове, правиха включвания в интернет, извършиха „граждански арест“, докато дойде полицията и т.н. Именно активността на хората е опазила изборите, бе категоричен той.

Василев изброи и няколко мерки, зависещи от политиците – промяна в изборното законодателство, вътрешен министър, който да е гарант за честността на вота, но се съмнява да се случи. Затова гражданите трябва да се активизират.

Асен Василев даде пример с протеста през 1997 г. като илюстрация по втория пункт. Той изтъкна, че след протестите ОДС са увеличили двукратно групата си в парламента и спечели мнозинство. Лидерът на ПП посочи, че само така могат да се случат истинските реформи. Но все пак за сегашните многохилядни протести няма илюзии, че „хората са на площада заради нас“.

Василев обаче не даде еднозначен отговор на въпроса дали биха се коалирали с евентуална партия на президента Румен Радев. Но подчерта, че няма да се примирят с насочването на страната на Изток. По думите му в момента президентът си върши работата по конституция.

Continue Reading

Previous: Гръм! „Като две капки вода“ се завръща в ефир, но този път в предаването влизат
Next: Много важна новина за лечението на Любо Пенев. Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.