Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България
  • Новини

Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
jnajasinn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Откакто е извън политическа сцена, Жан Виденов страни от медийното внимание, а последните години от живота му са изпълнени с обрати за семейството му. Бившият премиер, който на 22 март празнува 60-годишнина, е погребал майка си, а единственият му син Васил, за чието съществуване знаят малцина, е напуснал бащиния дом.

Наследникът на Жан е на 28 години и е завършил архитектура. Родният Пловдив се оказал тесен за амбициите му и той решил да търси кариерно развитие в столицата. Така от няколко години живеел в София и вече бил част от екипа на голямо архитектурно студио, чийто собственик и основател е не кой да е, а бившият главен архитект на Столичната община Петър Диков. Колегите на Васил го описват като скромен и много трудолюбив младеж и споделят, че визуалната прилика с баща му е поразителна най-вече заради идентичните им сини очи. За момента синът на Виденов никак не се вълнувал от политика и не намирал мястото си в нея за в бъдеще, пише „Ретро“.

Самият Жан също категорично отказва да дава политически интервюта и оценки на управляващите. Историята ще го помни като най-младия министър-председател, който поема кормилото на държавата, когато е само на 35. Управлява 24 месеца и 17 дни (25 януари 1995 – 11 февруари 1997), а днес е доктор на науките и доцент в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. Води лекции на студентите по „Управление на проекти и програми“, „Международен проектен мениджмънт“, „Корпоративен инвестиционен мениджмънт“, „Външноикономическа политика“, „Европейска интеграция“ и „Международни бизнес преговори, договори и сделки“. Автор и съавтор на 7 учебника и над 20 научни публикации.

Виденов продължава да живее със съпругата си Каталина в панелен апартамент на ул. „Вук Караджич“ в Пловдив. Блокът е пететажен, стар и не е саниран. Комшии споделят, че с жена му делели жилището с неговите родители, но майка му неотдавна се споминала, а няколко месеца преди нея издъхнал и брат ѝ. Жан и Каталина живеели скромно и карали коли втора употреба. Съпругата на бившия премиер се занимавала със земеделие и консултации относно инвестиции, проектиране, изграждане на соларни паркове и други. Имала своя фирма и изкарвала хубави пари, но в никакъв случай не тънели в лукс, разказват техни дългогодишни съседи от Филибето.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сиромахов закла Митрофанова: Ако не беше СССР, сега щяхме да имаме излаз на Бяло море
Next: Счупете яйце в чаша вода и го оставете до леглото преди лягане – ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.