Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жегата Цербер пълзи към България, такъв ад не помним
  • Новини

Жегата Цербер пълзи към България, такъв ад не помним

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
asrwqtatastwt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гореща вълна обхваща части от Южна Европа и Северозападна Африка с потенциал за температурни рекорди идните дни, предаде Би Би Си.

 

Температури над 40 градуса по Целзий се очакват в Испания, Франция, Гърция, Хърватия и Турция.

В Италия термометърът може да удари 48,8 градуса. Червен предупредителен код е издаден за десет града, сред които Рим, Болоня и Флоренция.

 

Във вторник мъж на около 44-годишна възраст почина, след като припадна в Северна Италия. Италиански медии съобщиха, че той боядисвал пешеходна пътека край Милано, когато се строполил на земята заради жегата. Откаран е в болница, след което починал.

 

Горещата вълна бе наречена Цербер от Италианското метеорологично общество на името на триглавия звяр, охраняващ портите на ада.

Най-високата температура в Европа, откакто се правят метеорологични наблюдения, е измерена на о-в Сицилия през август 2021 г. – 48,8 градуса.

Може ли човек да спре глобалното затопляне?

 

В климата на Земята има редуване на топли и студени периоди и да се смята, че човекът може да спре глобалното затопляне е наивно, той може само да се опита да се приспособи към новите условия, заяви междувременно пред БТА чл. кор. проф. дн Кристалина Стойкова от Геоложкия институт на БАН.

 

По думите й в последните два века човекът се превръща в много важен геоложки фактор чрез продукцията на парникови газове, изсичането на горите, унищожаването на хабитатите на животните и растенията и така пряко се намесва в климатичната система на Земята, увеличавайки възможността за повече катастрофални явления.

 

Проф. Стойкова изтъкна, че съвременното общество не може да разбере тези процеси, защото няма усещане за продължителността им. „Ние измерваме всичко с нашия живот от около сто години, но ни е трудно да си представим какво е било преди милиони години.

 

Това, че в момента човечеството се опитва да си каже, че ще спре глобалното затопляне е доста наивно и учените знаят, че е невъзможно. Това са схващания повече в полето на политиците, които продават парникови квоти и говорят за зелен преход“, коментира тя.

 

Според нея можем само да не допринасяме толкова за глобалното затопляне, но това е тенденция, която ще се развива. Ние можем само да се опитаме да се приспособим, да видим какви мерки бихме могли да предприемем, да бъдем готови да се променим, защото това е историята на Земята, подчерта Стойкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Ако си родена на една от тези 4 дати, то си дошла на този свят със специална мисия
Next: Ето как изглежда Лили Иванова на плажа – примата въведе нова мода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.