Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии
  • Новини

Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvgfkbdfkbkgngh.png

Времето навън се затопли, а с него изпълзяха… змиите. Много хора имат фобии от тези влечуги и изпитват панически страх от тях. Безспорно срещата със змия не е никак приятна.

Влечугите могат да се видят и из градовете, а сякаш там най-често пълзят из градинките и парковете. Но всички знае, че по селата – където много от нас имат къщи, както и по вилите кошмарът с влечугите е огромен.

Преди време от jenata.blitz.bg споделихме няколко народни поверия, свързани със змиите, както и какво да направите, ако намерите това влечуго в двора си.

Но сега от jenata.blitz.bg ще се отзовем на помощ на всички и ще издадем как да защитите домовете и градините си от змиите.

За да защитите имота си от появата на влечуги, е необходимо да поддържате тревите наоколо окосени, своевременно да премахвате боклука, както и изсечените и мъртви дървета. Това твърдят специалистите по влечугите.

Те подчертаха, че в летните къщи и вили е необходимо периодично да се коси тревата, да се запълват дупки и да се предотвратява натрупването на битови отпадъци, боклук и трупи.

И преди да решите да убиете някоя змия, изпълзяла в двора ви, то знайте, че те са необходимо звено в хранителните вериги. Да речем усойниците унищожават голям брой гризачи, а самите те служат за храна на редки птици – змияр, бял и черен щъркел, голям креслив орел.

Усойниците живеят в смесени гори с поляни и блата, ловуват на сушата или в застояли водоеми. Близо до човешкото жилище, те често се изкачват в купчини боклук, крият се в дупки и висока трева.

Змиите живеят и ловуват в близост до водоеми – реки, езера, езера и блата. Обикновено змиите не са агресивни и при среща с човек се опитват да изпълзят от него. Въпреки това експертите предупреждават, че при среща със змия е по-добре да я избягвате и никога да не я провокирате.

Когато се разхождате в гората или на места с висока трева, трябва да носите ботуши и да се движите, съзнателно създавайки много шум. Чувайки стъпки, змията може да избяга.

Ако сте ухапани от усойница, трябва незабавно да се обадите на тлефон 112 или да светкавично да стигнете до най-близката болница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новият тотомилионер на България белязан от знак от съдбата
Next: Всички с телефони с Андроид получават жизнено важна функция от Гугъл

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.