Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на премиера Денков по БТВ разкри: Ники ми липсва
  • Новини

Жената на премиера Денков по БТВ разкри: Ники ми липсва

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
dfgfjgjghnngnbvn.jpg

“Ники ми липсва в последните 6 месеца, особено в работата, в науката. Не водим научни дискусии, а обсъждаме политиката”, това изненадващо признание направи проф. Славка Чолакова, съпругата на министър-председателя акад. Николай Денков. Двамата химици посрещнаха предколедно екип на bTV не в дома си, а в лабораторията, която е втория им, ако не и първи дом.

Двамата се срещнали и влюбили в лабораторията, защото проф. Чолакова първо е била възпитаничка и асистент на Денков. Те имат четири деца, три от които живеят в България, а дъжеря им е омъжена в Испания.

Съпругата на премиера заяви, че е особено горда със сина си, който е учил в Англия, но се е върнал да се реализира у нас.

Новата топ репортерка на bTV Бесте Сабри смеси в семейното интервю политически и лични въпроси, като пита ту за семейния бюджет на акад. Денков, ту за дерогацията и “Лукойл”, отчете vihrogon.bg.

“Аз съм по бюджета. Но и в семейния бюджет “финансовият министър” трябва да се допита до премиера”, коментира проф. Чолакова.

Покрай въпрос за цената на горивата, Денков призна, че обича да шофира. “Карам кола, когато не съм министър-председател”, отбеляза с усмивка той. “Аз обичам да ходя пеша”, заяви съпругата му.

“Все пак държавата върви в добра посока”, коментира тя. Проф. Чолакова чака с нетърпение ротацията и се надява, че след нея, вече като вицепремиер, Николай Денков ще има повече време да е идва в лабораторията. Като просветен министър той имал тази възможност, коментира тя. Проф. Чолакова беше категорична, че съпругът ѝ е по-добър като учен, отколкото като политик.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако видите човек с подобна гривна да ви приближава бягайте далеч – това е новата СХЕМА
Next: Лекари обясниха как татуировките влияят на човешкото тяло – важно е да го знаете:

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.