Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко
  • Новини

Жена влезе да пазарува в столичен супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
srthfhfghfghtf.png

Жена, влязла да пазарува в столичен супермаркет, разказва история, на която е станала свидетелка.

Разказът й е публикуван във Фейсбук и вече има десетки споделяния. Озаглавен е: “За едно левче”. Ето какво разказва клиентката на магазина:

 

“Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:

Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката й имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати. Оказва се обаче, че не й достига левче и каза на касиерката:

„Моля Ви, извадете няколко доматчета за да станат точно!“ – а тя й отвърна „Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!“

Друг също толкова нервен господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“– потропвайки с крак.

Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката.

Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и й каза:

 

– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата„.

Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да й дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза:

– Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна?

Отвърнах й :

– Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – и настоях, а тя ми каза:

– Бъди жива и здрава!

Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете преди всичко хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо! Има много по-истински неща в живота, бъдете чисти и неподправени, за да ви се случват само най-прекрасните неща.

Дайте път на възрастна жена в автобуса и на бременната също, поздравявайте съседите си, обръщайте внимание на любимите си хора, казвайте „Благодаря“ и „Моля“ по-често и преди всичко бъдете хора!”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен адвокат разкри какъв кошмар го чака жестокия Георги от Стара Загора
Next: Зрителите спират да гледат Опасно изкушение след новия епизод

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.