Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена дава всичките си спестявания на бездомен мъж, но по-късно получава имение за 2 милиона в замяна
  • Новини

Жена дава всичките си спестявания на бездомен мъж, но по-късно получава имение за 2 милиона в замяна

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
homememsdlasdkasdias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки че няма много, една жена решава да даде плик с пари на бездомен млад мъж, когото среща на улицата. Години по-късно нейната доброта се върна към нея, след като получи имение за 2 милиона долара от непознат.

Лесли и Ерик бяха двойка, която наемаше апартамент в беден район на града. Лесли работеше на две места, за да си позволи наем и други разходи, докато Ерик си остана вкъщи.

Лесли не мислеше много за това, че Ерик не работи, тъй като винаги казваше, че ходи на интервюта. „Просто нямам достатъчно късмет. Никой не ме наема“, каза той един ден. Истината беше, че той просто беше мързелив и остана в леглото през цялото време, докато Лесли беше на работа.

Лесли реши да почерпи Ерик с хубав ресторант в изискан квартал наблизо на втората им годишнина. „Не сме се хранили в добър ресторант от векове. Хайде да излезем на среща“, каза му тя. Тя се разкраси за случая, с грим и красива черна рокля, която не беше обличала от известно време.

Когато стигнаха до ресторанта, Ерик не можа да спре да се движи на мястото си. „Този ресторант е твърде скъп. Трябваше просто да ядем в закусвалня и да похарчим останалите пари за алкохол.“

„Хайде. Не ни се случва да правим това често. Просто му се насладете!“ Лесли го насърчи. За съжаление не се получи. Докато разглеждаха менюто, Ерик продължаваше да изрича коментари.

„За цената на една чаша тук можех да купя цяла каса бира!“ — каза той ядосано и хвърли менюто на масата.

Лесли започваше да се чувства разстроена. Беше работила усилено, за да може да почерпи Ерик в ресторанта. Тя мислеше, че ще му хареса, тъй като той често говореше за ресторанти в луксозния квартал.

На излизане от заведението нещата се влошили, когато към тях се приближил бездомен младеж. — Съжалявам, че ви безпокоя — каза мъжът. „Имате ли излишни пари? Нямам храна или пари и съм съвсем сам.“

Сърцето на Лесли се стопи. Момчето не можеше да бъде на повече от двадесет години и изглеждаше крехко. — Ерик, нека му помогнем — каза тя и го дръпна за ръката.

Ерик поклати глава. „Защо да го правим? След това хранене може и да просим по улиците. Този човек е измамник“, каза той, изпреварвайки Лесли, която остана и реши да говори с момчето.

„Какво ти се е случило?“ тя попита.

Младият мъж разкри, че родителите му са починали, а той е съвсем сам. Той вече не беше приет в сиропиталище, тъй като беше близо до легалността.

Лесли не се поколеба да отвори чантата си и да извади плик с пари, но Ерик видя това отдалече и побесня. „Шегувате ли се с мен? Не давайте парите ни на непознат. Това е за нашия наем! Нямаме излишни пари и вие го знаете“, изкрещя той.

Раздразнена от липсата на състрадание на Ерик, Лесли отвърна. „Това са моите пари и мога да правя с тях каквото искам. Искам да му помогна!“

„Ти си невероятен! Не мога да гледам това. Тръгвам си!“ каза той, тръгвайки си най-накрая.

Бяха само Лесли и младото момче на улицата и докато тя първоначално искаше да му даде няколко сметки, тя го погледна в очите за няколко секунди, преди да запечата отново плика.

— Вземи го — каза тя и му подаде целия плик.

Младият мъж беше шокиран. „Как мога да ти върна парите?“ попита той.

Лесли поклати глава. „Не е нужно. Просто го платете напред и помогнете на някой друг в нужда, когато можете.“

„Вие сте ангел, госпожо. Благодаря ви за това. Вече мога да си купя храна и да търся квартира. Мога ли да попитам как се казвате?“ попита той.

„Лесли Майър“, отвърна тя с усмивка на лицето.

Минаха няколко години и Лесли живееше сама в малка къща. Тя се раздели с Ерик, осъзнавайки, че не иска да бъде с мъж като него. Една сутрин тя чу почукване на вратата си.

Нейният хазяин й връчи известие за изгонване. — Времето изтече, Лесли — каза хазяинът. „Не сте плащали наем от два месеца и аз просто не мога повече. Имате време до днес да освободите къщата или в противен случай отиваме в съда.“

Очите на Лесли започнаха да се пълнят със сълзи. „Не разбираш… Загубих работата си. Няма къде да отида“, изплака тя.

„Ако не напуснете къщата днес, полицията ще бъде намесена. Искате ли това?“ – закани се хазяинът.

В този момент на прага на Лесли се появи мъж в скъп бизнес костюм.

„Няма нужда да намесваме полицията“, каза мъжът, сваляйки слънчевите си очила. „Тази жена ще се премести в новия си дом.

Лесли го погледна озадачена. Мъжът изглеждаше познат, но тя не можа да определи къде го е виждала преди. „Може ли да вляза?“ – попита я мъжът.

Все още втренчена в мъжа, тя бавно кимна, правейки му път да влезе в къщата. Веднага щом влезе, той й подаде плик. Това беше право на собственост върху земя, показващо, че тя сега притежава имение на стойност 2 милиона долара.

„Чакай. Пише, че тази къща е под управлението на Лесли Майер. Защо? Нямам пари да купя тази къща“, каза тя на мъжа и той се усмихна.

„Когато бях бездомен, ти ми даде плик с пари. Беше повече от достатъчно и успях да уча благодарение на това, което ми даде. Сега работя в ИТ индустрията и притежавам няколко стартиращи компании. Всичко е заради това тласък, който ми даде години назад“, разкри мъжът.

Лесли беше зашеметена и не можа да се сдържи, но покри устата си с ръка. „Наистина ли си ти? Толкова се радвам да видя, че си се справила.“

Той кимна. „Видях онлайн известие за изгонване на Лесли Майър; отидох направо тук. Разбрах, че имате нужда от помощ.“ Мъжът подаде визитната си картичка на Лесли и тя видя, че името му е Дариън Джеймс.

— Благодаря ви — извика тя. „Благодаря ти, Дариен. Не знам как мога да ти се отплатя някога. Това е твърде много“, каза му тя.

Дариен поклати глава. „Просто го плати напред и помогни на някой в нужда“, каза той и се усмихна.

Лесли се премести в новия си дом и стана приятелка с Дариен. Той живееше в съседство и тъй като двамата бяха сами, често се хранеха заедно и празнуваха заедно празниците.

Какво можем да научим от тази история?

Когато давате, винаги ще получавате повече в замяна. Въпреки че е най-добре да давате, без да очаквате нищо в замяна, животът често намира начин да ви осигури повече от това, което първоначално сте дали.
Винаги го плащайте напред. Всеки път, когато получим акт на доброта от някой друг, винаги трябва да го отплатим и да помогнем на някой друг.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко бесен на Чеченеца и Куката
Next: Малко момче всеки ден посещава бездомен мъж с куче, но един ден вижда кучето тъжно и само

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.