Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена дава всичките си спестявания на бездомен мъж, но по-късно получава имение за 2 милиона в замяна
  • Новини

Жена дава всичките си спестявания на бездомен мъж, но по-късно получава имение за 2 милиона в замяна

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
homememsdlasdkasdias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки че няма много, една жена решава да даде плик с пари на бездомен млад мъж, когото среща на улицата. Години по-късно нейната доброта се върна към нея, след като получи имение за 2 милиона долара от непознат.

Лесли и Ерик бяха двойка, която наемаше апартамент в беден район на града. Лесли работеше на две места, за да си позволи наем и други разходи, докато Ерик си остана вкъщи.

Лесли не мислеше много за това, че Ерик не работи, тъй като винаги казваше, че ходи на интервюта. „Просто нямам достатъчно късмет. Никой не ме наема“, каза той един ден. Истината беше, че той просто беше мързелив и остана в леглото през цялото време, докато Лесли беше на работа.

Лесли реши да почерпи Ерик с хубав ресторант в изискан квартал наблизо на втората им годишнина. „Не сме се хранили в добър ресторант от векове. Хайде да излезем на среща“, каза му тя. Тя се разкраси за случая, с грим и красива черна рокля, която не беше обличала от известно време.

Когато стигнаха до ресторанта, Ерик не можа да спре да се движи на мястото си. „Този ресторант е твърде скъп. Трябваше просто да ядем в закусвалня и да похарчим останалите пари за алкохол.“

„Хайде. Не ни се случва да правим това често. Просто му се насладете!“ Лесли го насърчи. За съжаление не се получи. Докато разглеждаха менюто, Ерик продължаваше да изрича коментари.

„За цената на една чаша тук можех да купя цяла каса бира!“ — каза той ядосано и хвърли менюто на масата.

Лесли започваше да се чувства разстроена. Беше работила усилено, за да може да почерпи Ерик в ресторанта. Тя мислеше, че ще му хареса, тъй като той често говореше за ресторанти в луксозния квартал.

На излизане от заведението нещата се влошили, когато към тях се приближил бездомен младеж. — Съжалявам, че ви безпокоя — каза мъжът. „Имате ли излишни пари? Нямам храна или пари и съм съвсем сам.“

Сърцето на Лесли се стопи. Момчето не можеше да бъде на повече от двадесет години и изглеждаше крехко. — Ерик, нека му помогнем — каза тя и го дръпна за ръката.

Ерик поклати глава. „Защо да го правим? След това хранене може и да просим по улиците. Този човек е измамник“, каза той, изпреварвайки Лесли, която остана и реши да говори с момчето.

„Какво ти се е случило?“ тя попита.

Младият мъж разкри, че родителите му са починали, а той е съвсем сам. Той вече не беше приет в сиропиталище, тъй като беше близо до легалността.

Лесли не се поколеба да отвори чантата си и да извади плик с пари, но Ерик видя това отдалече и побесня. „Шегувате ли се с мен? Не давайте парите ни на непознат. Това е за нашия наем! Нямаме излишни пари и вие го знаете“, изкрещя той.

Раздразнена от липсата на състрадание на Ерик, Лесли отвърна. „Това са моите пари и мога да правя с тях каквото искам. Искам да му помогна!“

„Ти си невероятен! Не мога да гледам това. Тръгвам си!“ каза той, тръгвайки си най-накрая.

Бяха само Лесли и младото момче на улицата и докато тя първоначално искаше да му даде няколко сметки, тя го погледна в очите за няколко секунди, преди да запечата отново плика.

— Вземи го — каза тя и му подаде целия плик.

Младият мъж беше шокиран. „Как мога да ти върна парите?“ попита той.

Лесли поклати глава. „Не е нужно. Просто го платете напред и помогнете на някой друг в нужда, когато можете.“

„Вие сте ангел, госпожо. Благодаря ви за това. Вече мога да си купя храна и да търся квартира. Мога ли да попитам как се казвате?“ попита той.

„Лесли Майър“, отвърна тя с усмивка на лицето.

Минаха няколко години и Лесли живееше сама в малка къща. Тя се раздели с Ерик, осъзнавайки, че не иска да бъде с мъж като него. Една сутрин тя чу почукване на вратата си.

Нейният хазяин й връчи известие за изгонване. — Времето изтече, Лесли — каза хазяинът. „Не сте плащали наем от два месеца и аз просто не мога повече. Имате време до днес да освободите къщата или в противен случай отиваме в съда.“

Очите на Лесли започнаха да се пълнят със сълзи. „Не разбираш… Загубих работата си. Няма къде да отида“, изплака тя.

„Ако не напуснете къщата днес, полицията ще бъде намесена. Искате ли това?“ – закани се хазяинът.

В този момент на прага на Лесли се появи мъж в скъп бизнес костюм.

„Няма нужда да намесваме полицията“, каза мъжът, сваляйки слънчевите си очила. „Тази жена ще се премести в новия си дом.

Лесли го погледна озадачена. Мъжът изглеждаше познат, но тя не можа да определи къде го е виждала преди. „Може ли да вляза?“ – попита я мъжът.

Все още втренчена в мъжа, тя бавно кимна, правейки му път да влезе в къщата. Веднага щом влезе, той й подаде плик. Това беше право на собственост върху земя, показващо, че тя сега притежава имение на стойност 2 милиона долара.

„Чакай. Пише, че тази къща е под управлението на Лесли Майер. Защо? Нямам пари да купя тази къща“, каза тя на мъжа и той се усмихна.

„Когато бях бездомен, ти ми даде плик с пари. Беше повече от достатъчно и успях да уча благодарение на това, което ми даде. Сега работя в ИТ индустрията и притежавам няколко стартиращи компании. Всичко е заради това тласък, който ми даде години назад“, разкри мъжът.

Лесли беше зашеметена и не можа да се сдържи, но покри устата си с ръка. „Наистина ли си ти? Толкова се радвам да видя, че си се справила.“

Той кимна. „Видях онлайн известие за изгонване на Лесли Майър; отидох направо тук. Разбрах, че имате нужда от помощ.“ Мъжът подаде визитната си картичка на Лесли и тя видя, че името му е Дариън Джеймс.

— Благодаря ви — извика тя. „Благодаря ти, Дариен. Не знам как мога да ти се отплатя някога. Това е твърде много“, каза му тя.

Дариен поклати глава. „Просто го плати напред и помогни на някой в нужда“, каза той и се усмихна.

Лесли се премести в новия си дом и стана приятелка с Дариен. Той живееше в съседство и тъй като двамата бяха сами, често се хранеха заедно и празнуваха заедно празниците.

Какво можем да научим от тази история?

Когато давате, винаги ще получавате повече в замяна. Въпреки че е най-добре да давате, без да очаквате нищо в замяна, животът често намира начин да ви осигури повече от това, което първоначално сте дали.
Винаги го плащайте напред. Всеки път, когато получим акт на доброта от някой друг, винаги трябва да го отплатим и да помогнем на някой друг.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко бесен на Чеченеца и Куката
Next: Малко момче всеки ден посещава бездомен мъж с куче, но един ден вижда кучето тъжно и само

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.