Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена е платила 20 хиляди евро на българин да убие мъжа й на Златни пясъци
  • Новини

Жена е платила 20 хиляди евро на българин да убие мъжа й на Златни пясъци

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
ubsitpolicie.jpg

Двама души са задържани под стража и ще останат в ареста по обвинение в убийство на германеца Александър Шмит на Златните. Това определи Окръжния съд във Варна.

Под стража остават задържани 33-годишния Станимир Р. и 43-годишната Агнес Т, родена в СССР, но получила немско гражданство впоследствие.

Престъплението е извършено с користна цел по особено мъчителен за жертвата начин на 8 юли тази година в района на к.к. Златни пясъци. Двамата са привлечени към наказателна отговорност ден по-късно, Станимир като извършител, а Агнес като подбудител на тежкото престъпление.

Според държавното обвинение, на неустановена дата през периода юни- юли в
Германия и България, германската гражданка Агнес умишлено склонила българина да
извърши убийството срещу сумата от 20 хиляди евро.

Станимир Р. е бил осъждан у нас. Преди години заминал за Германия, където
живеел преимуществено и имал собствен бизнес.
Агнес Т. е родена в Азербайджан ССР, но е с германско гражданство и работи в
европейската държава.

За престъплението, в което двамата на обвинени НК предвижда наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
замяна“, съобщиха от пресслужбата на Окръжния съд във Варна.

Според адвоката на Станимир Р. не са били събрани дори бегли доказателства,
които да сочат, че именно той е съпричастен към престъплението.

Освен това бил
открит от органите на реда и не бил направил опит да се укрие, а осъжданията му били
далеч в миналото, поради което съдът беше помолен да не му определя мярка за
неотклонение.

Защитникът на Агнес Т. поиска по-лека мярка за неотклонение – парична
гаранция с довода, че за жената също няма събрани доказателства, които да я уличават
в съпричастност към тежкото престъпление.

Тъй като е отседнала в хотел в курорта
Златни пясъци, беше предложено на съда да я остави на този адрес, за да бъде на
разположение на органите на реда.

Забрана за напускане на България пък щяла да
елиминира опасността да се укрие и да избегне наказателно преследване.

Варненският окръжен съд, като разгледа събраните до момента материали от
досъдебното производство, прие че съществува обосновано подозрение, Станимир Р. и
Агнес Т. да са съпричастни към деянието, в което са обвинени.

Макар и в самото
начало на разследването, този извод се подкрепя от разгледаните в съвкупност
доказателства – преглед на записите от видеокамерите в района, свидетелски
показания, направените претърсвания и изземвания и експертни становища. Предвид тежестта на престъплението и предвиденото наказание за него – повече от 10 г.

лишаване от свобода, съдебният състав прецени като реална опасността двете лица да
се укрият или да извършат престъпление. По отношение на българина са налице и
предишни влезли в сила присъди у нас, макар и в миналото.

Отделно пред съда не бяха
представени доказателства за финансовите възможности на Агнес Т., за да й бъде
определена мярка „парична гаранция“. Тепърва за Станислав Р. и германската
гражданка ще се събира информация от германските власти за съдимостта им там.

Поради наличието на всички законови предпоставки, Варненският окръжен съд
прецени, че най- подходящата мярка за неотклонение спрямо Станислав Р. и Агнес Т.
към този момент е най-тежката – „задържане под стража“.

Определенията могат да бъдат обжалвани пред Апелативен съд – Варна в
тридневен срок от днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предложение: 2 032 лв. средна учителска заплата от 1 септември
Next: Живеем със 140 лева на месец, нямаме ток и телевизия, но се обичаме много!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.