Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена му го издаде и интригата в предаването изчезна: Вижте кой ще е победител във Фермата
  • Новини

Жена му го издаде и интригата в предаването изчезна: Вижте кой ще е победител във Фермата

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
ferrqmwrmkrsdrsd.png

Безспорно фаворит за спечелване на голямата награда в селскостопанското риалити „Фермата“ е футболистът Костадин Велков от отбор „Канатица“.

Досега Коко се доказа като силен играч и същевременно добър стратег и организатор. Откакто пое юздите на отбора си, започнаха и победите в игрите и от една разпасана банда той направи наистина тим.

Оценката за него е много висока и от двата отбора. Такъв човек няма лоши избори, което се потвърждава и с този на съпругата му, пише vihrogon.bg.

Жена му го издаде: Вижте кой ще е победителят във

Двамата са заедно близо 10 години.

Сватбата им е през 2016 г. Както Коко сподели и с останалите участници, двамата са родители на две прекрасни дечица – Антъни, който е по-голям, и малката им принцеса Ниа.

Но съпругата му наистина обира овациите.

 

 

 

Страхотна красавица с визия на световен топ модел, Никол е съвършена, въпреки двете бременности.

Освен че притежава най-яката мацка сред останалите участници във „Фермата“, Костадин е и сред фаворитите да спечели риалити формата.

„Влизам във „Фермата“, защото отдавна мечтая да живея на село, но жена ми не иска“, каза във визитката си Коко Велков, преди да прекрачи прага на стопанството и може би иска да й покаже, че живота във ферма може да е също толкова прекрасен.

Оценката на зрителите за Коко е изключително висока, просто няма някой, до когото не се е докоснал, и нищо чудно това да го доведе до голямата победа в шоуто.

Коко е пример за отговорност, дисциплина и отношение!
Поздравления за Коко! Умно, трудолюбиво и отговорно момче. Носи целия отбор. Заслужава победата.

 

 

 

Позитивен,устойчив,резултатен. Добър млад мъж, за пример!

Браво на Коко ти си уникален човек и заслужаваш победата .Ти си моя фаворит .Успех.

Страхотен е, Коко! Супер земен, умен и скромен! Няма да го чуеш “аз,аз”, няма да го видиш да се кара с някой, работи си кротко, по много и тихо и чака да ги подреди всички до един на арената! Може само да се гордее със себе си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно
Next: Шотландец си накупи къщи в България за жълти стотинки и вижте какво направи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.