Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена осиновила четирите деца на нейната приятелка, починала от рак
  • Новини

Жена осиновила четирите деца на нейната приятелка, починала от рак

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
zhfdsghdfhrere.png

Казват, че няма чужди деца, но не всеки може да се нагърби с отговорността да отглежда приемно дете. Лара Руфино преживяла страшно изпитание и станала истинска майка героиня.

След смъртта на нейната приятелка тя взела в своето семейство четирите й дъщери – и то при положение, че вече имала две свои деца! Сега в семейство Руфино имат шест дъщери и всички те се разбират отлично заедно.

Елизабет научила за страшната диагноза през 2014 година: на самотната майка открили последен стадий на рак на главния мозък. Нямало надежда да бъде спасена жената, както и да намери настойник за четирите си дъщери.
две приятелки

Сериозният разговор между приятелките се състоял, когато Елизабет почувствала рязко неразположение. Лора обещала, че никога няма да остави момичетата.

Днес малките Даймънд живеят с новите си родители Лаура и Рико, и още две сестрички. Семейството се увеличило двойно, но по думите на Руфино това има донесло много повече радост, отколкото проблеми.

Днес работи благотворителен фонд в помощ на семейство Руфино. Фондът успял да събере $87,000. За тези пари трябва да се построят гараж и две спални, за да имат момичетата нормални условия за живот.

Освен това са необходими пари за издръжка на момичетата и тяхното образование. Важно е приемното семейство изобщо да не се страхува от трудностите. Те знаят със сигурност, че най-важното нещо в живота е любовта и взаимопомощта!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вежди Рашидов: Да си подариш победата от изборите на едни случайни хора, за мен е близо до класиката в предателството
Next: Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.