Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена получи помощ от случаен непознат на пътя. 3 години по-късно е в потрес
  • Новини

Жена получи помощ от случаен непознат на пътя. 3 години по-късно е в потрес

Иван Димитров Пешев юни 3, 2023
nessdiasirirsaorasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вероятно сте чували думите „Всичко се връща!“. Но най-важното е, че когато даваш, ще получиш.

Ако някога сте се съмнявали в тези неща, може би днешната история ще промени мнението ви.

Ще Ви разкажем една история за една майка, която преживява тежко време и която един ден не е успяла да се прибере вкъщи. Той беше добър самарянин, който беше на правилното място в точното време. Но никой от тях не очакваше важната роля, която ще изиграят в живота на другия впоследствие.

През 2014 г., един дъждовен ден, Крис Райт и семейството му са на път за църква в Джорджия, САЩ, когато внезапно забелязали, че една кола се е отбила отстрани на пътя,пишат от novostibg.eu.

Спрели и той попитал жената дали всичко е наред. Тя обяснила, че горивото е свършило и трябва да отиде до най-близката бензиностанция. Тази жена беше Туни Хектор, самотна майка на две деца, която по това време е била разведена и затънала във финансови затруднения. Тя разказва по СНН:

„Една неделя ми свърши горивото по магистралата. Започнах да се разхождам с тубата и имах само 5 долара, а този човек се изправи и каза:

„Имате ли нужда от помощ?“

„Беше като че ли Бог го е изпратил по пътя ми.“

Жената разказва историята си за Крис, след като той й предложил да я закара до най-близката бензиностанция. Крис също разказва:

„Просто почувствах, че Господ каза:“ Каквото и да имаш в джоба си, просто й го дай. Тя се нуждаеше от това. Дадох й 40 долара и тя се разплака, а аз не знаех дали някога щях да я видя отново. Но аз се чувствах така, сякаш нещо ме накара да направя точно това в този момент“.

Три години по-късно майката на Крис Райт, Джуди била приета в болницата. Тя била диагностицирана с болестта на Паркинсон и състоянието й се влошавало. Крис заедно със семейството му, решили да намерят сестра, за да се грижи у дома за нея. Те започнали да търсят и да интервюират различни сестри в града, в който живели.

Един ден бащата на Крис го повикал и му разказал за сестра, която той и майка му наистина харесали. Казал му, че по някаква причина е почувствал, че има нещо различно в тази жена, и че той и Джуди се чувстват много по-добре, когато тя е наоколо.

Крис изявил желание да се срещне с тази жена.

Точно като семейството му, той веднага харесал жената. Тази жена и семейството й споделяли обща преданост към църквата и вярата, така че жената попитала Крис коя църква посещава. Крис й казал, в коя църква ходи, а тя добавила, че някога е срещнала най-хубавия човек там няколко години назад. Разказала историята как този човек напълнил резервоара и й дал 40 долара, когато е имала най-голяма нужда.

Е това беше моментът, в който Крис осъзна коя всъщност е тази жена.

Той й казал през сълзи: „Това бях аз.“ След това тя го помоли да махне шапката си и осъзнала, че наистина това е той. И двамата плакаха и това беше изключително специален момент за цялото семейство. Туни стана част от семейството и се грижеше за майката на Крис, както никой друг.

Прекарвайки толкова много време с нея, семейството наистина опознало Туни. Разбрали, че мечтата й е да отиде в сестринското училище, но тя не можела да си го позволи.

Майката на Крис – Джуди за съжаление починала на 9 юни. Някои хора може да вярват в съвпаденията, но за това семейство това беше божествена намеса.

Цялото семейство се уговорили да помогнат на Туни и да изпълнят нейната мечта. Те помолили хората да даряват пари, вместо да купуват цветя за погребението на Джуди и всички пари, отишли във фонд, който бяха наредили на „Туни“, за да плати за сестринското училище.

Успяват да съберат 8 000 долара. В крайна сметка тяхната невероятна история започнала да се разпространява онлайн и това доста увеличило даренията.

Сега те са събрали 35 000 долара и Туни ще успее да изпълни мечтата си!

Ако тази история ти е харесала – сподели я с приятелите си в Фейсбук!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща ми си отиде от инсулт: Жалко, че не знаех за тази първа помощ
Next: Когато майката починала, синът намерил писмо. Щом го прочел, пребледнял

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.