Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: когато почина, разкриха огромната й тайна
  • Новини

Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: когато почина, разкриха огромната й тайна

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
casdvdfsbsfdbfdngnhg.png

Женевиев Виа Кава е учител с много необичайна тайна. Едва след смъртта й хората разбират коя е тя всъщност.

Женевиев работи като учител по специално образование в училище в Дюмонт, Ню Джърси. Прекарва цели 45 години от живота си като учителка.

Според CBS New York Женевиев живее много пестеливо. Тя използва купони за отстъпка, които намира във вестници и списания, никога не е ходила на почивка и избягва да купува нови дрехи. Тя е изключително пестелива.

Учениците са нейното истинско семейство

Женевиев няма близки роднини. Казва, че учениците са нейното семейство. Тя наистина иска да им помага и го прави по всякакъв начин.

 

Добросърдечната учителка не сменя работното си място 45 години, а през 1990 г., когато се пенсионира, редовно посещава училището, за да види как се справят учениците.

 

Женевиев умира на 88 години през 2011 година.

Наследството

Няколко седмици след смъртта й училището, в което работи, получава неочаквана вест. Адвокат се свързва с училищната администрация и казва, че покойната учителка е оставила крупна сума на училището в завещанието си.

Смайването на директора и останалите учители е огромно, защото никой не е подозирал, че Кара е разполагала със значителни средства.

Тогава тайната на Женевиев излиза наяве. Оказва се, че пестеливата учителка е милионерка! В завещанието си тя пише, че училището, в което е работила 45 години, ще получи значителна сума пари.

Завещаната сума е един милион долара!

Бюрократични спънки

Поради известни бюрократични проблеми обаче районът получава парите едва през април 2018 година, т.е.

близо 7 години след смъртта на Кара. Чекът е на стойност 1 милион долара.

„Не бях изненадан, че тя щеше да дари нещо“, казва директорът на училището в Дюмон Емануеле Триджано пред New York Times, обяснявайки, че учителката е споменала, че иска да остави нещо на района, преди да умре.

Той добави: „Изненадата беше сумата, която тя ни изпрати.“

Дарението сега ще отиде за по една стипендия от $25 000 на година за финансиране на следгимназиалното образование на студент със специални нужди. Бизнес администраторът на училищния район, Кевин Картото, казва, че парите ще бъдат поставени във фонд, който ще натрупва лихва, като се надяват, че това ще позволи стипендиите да продължат с години.

Г-н Картото каза пред CNN, че това е най-големият подарък, който е виждал през времето си в училищния район.

Ричард Яблонски, близък приятел на г-жа Кава и изпълнител на нейното завещание, казва, че малкото състояние, което учителката е натрупала, вероятно е резултат от нейното упорито събиране на всяко пени. Дете на Голямата депресия, разказва г-н Яблонски, приятелката му рядко си купувала нови дрехи и не ходела на почивки. Тя дори отказала да купи слуховия апарат, от който се нуждаела по-късно в живота си.

 

„Тя беше много добросърдечна, понякога строга, но много състрадателна дълбоко в себе си“, разказва г-н Яблонски пред NewJersey.com. „Тя беше много любяща и печелеше хората с красивата си усмивка.“

Други си спомниха отдадеността на г-жа Кава към училищния квартал и как тя продължавала да се отбива в часовете дори след като се пенсионирала през 1990 г. Джеймс Кенеди, друг приятел, разказва на NewJersey.com, че можела да си спомни подробности за своите ученици от преди години, а понякога дори им помагала да намерят работа след дипломирането си.

Но учениците на г-жа Виа Кава не са единствените, които ще се възползват от нейната щедрост: според нейния адвокат, Ейприл Савойе, учителката е оставила по 100 000 долара на още пет организации, включително Ramapo Animal Refuge и Salvation Army.

„Тъй като тя нямаше най-близко семейство и дори много не толкова далечни роднини, за нея имаше смисъл да направи това дарение“, казва г-жа Савойе пред CNN.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си първият изпълнител на Бургаски вечери
Next: Николай Урумов: Рано или късно идва възмездието

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.