Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни
  • Новини

Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
trqorqoroqnqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Излекуваната със силата на вярата нашенка пристигнала в светата обител в първите дни на април, за да разкаже за сполетялото я чудо и да благодари за Божия промисъл, по който тя остава жива и здрава. Историята разказа пред „България Днес“ игуменът на Троянската обител епископ Сионий, който от няколко дни е назначен и за ръководител на Бачковския манастир на мястото на архимандрит Самуил.
„Помолих я тази история да бъде записана в книгата на чудодейните изцеления в Троянската света обител, за да служи за укрепване на вярата и за обръщане към нея на невярващите. Не пожела да каже болестта, а това, че тя е била смъртоносна“, разказа още Божият служител.
Манастирите в България: Светата обител, където деца проговарят и прохождат, излекуваните са много

В първата седмица на април в Троянския манастир пристигнали и съпрузи с още една блага вест.
Жената заченала след искрени молитви пред чудотворната икона и дълги неуспешни опити преди това да се сдобият с дете. Помолих и нея да запише това благодатно чудо“, разказва епископ Сионий.
В следващите седмици той ще съвместява игуменството и на двата манастира, докато Светият синод избере негов наследник в Троянската обител.

„Събирам екип от учени и експерти, с които да се подготви и реализира реставрация на стенописи, икони и исторически артефакти в Бачковския манастир. Приемам решението на Синода, за мен това е ново предизвикателство“, сподели още епископ Сионий.
И докато текат рокади в Светия синод и разместванията в ръководствата на големите ни манастири стават все по-чести, чудодейните изцеления и зачевания със силата на вярата не стихват. Особено в Троянската обител.

Един от най-показателните случаи за чудодейната сила на Богородица Троеручица е този със семейство, живеещо близо до Божия храм край село Орешак.

Повече от седем години съпрузите не успяват да се сдобият с рожба, след като пробват какво ли не, включително и скъпоструващи инвитро процедури.

„Накрая идват в манастира и плачат. Молят се да помогнем, защото вече влизат в една възраст, в която е все по-трудно да имат дете. Ридаят и казват – всичко пробвахме, само Бог остана. Първото, което им казах, е да посоча най-голямата им грешка. А именно – че често се обръщаме към Бога, когато сме пробвали всичко останало. А трябва да се сещаме първо за Бог и с любов да пристъпваме в мислите си. Тогава всяко наше дело и начинание ще бъде увенчано с успех“, разказва пред „България Днес“ секретарят на обителта и заместник на игумена дядо Сионий – йеромонах Стефан.

Духовникът казва на съпрузите как да изпълнят необходимия молебен с пост, молитва и изповед. Двамата с голяма ревност и любов правят всичко посочено.

„След време идват усмихнати и жизнерадостни. Жената ми каза, че е бременна. След няколко месеца идват още по-весели и щастливи с новината, че детето не е едно, а чакат близнаци. Толкова дълго време чакат и все няма, а накрая, когато се доверят на Божията майка, молитвата с вяра и любов не остава нечута. Бог е любов и той прави всичко за нас. В това число да ни прости всички грехове, ако се обърнем към него с чисто сърце, молитва и покаяние“, споделя Божият служител.

Жена, болна от рак, помолила своите близки да я занесат на носилка пред чудодейната икона на Божията майка Троеручица. Толкова била зле, че не можела сама да ходи. Когато похарчила всичките си пари по лекари и никой не успял да й помогне, била донесена тук.

Отслужен е молебен за оздравяването й пред чудодейната икона, помазана е с осветен елей от кандилото на Божията майка и в рамките на година след това тази жена с рак в последен стадий се изправила на крака и живяла още дълги години, сякаш никога не е била болна.

И това изумително чудо ни споделя йеромонах Стефан.

„То ясно ни показва, че нашият Господ е извор на живот. Всички знаем каква болест е ракът. За огромно съжаление почти няма човек, който да не познава болен от тази болест. Знаем в какво се превръща човек, разболял се от рак, особено ако засегне жизненоважен орган. Но примери на излекувани има много. Като започнем от настинка и грип и стигнем до рак. Защото никой, който отиде към Бог с вяра, няма да бъде посрамен“, споделя духовникът и отправя молба към всеки, на когото му се е случило чудо, да се обади в манастира или да дойде и лично да разкаже за него.

И още. „Мъж на около 40 години дойде един ден в манастира. Беше в много тежко психическо състояние. Сподели, че злоупотребявал с алкохол и наркотици. Това го довело до много тъжно и жалко състояние. Но, слава богу, след като дойде сам при Божията майка, помоли се и се покая, пожелавайки да се поправи, Божията майка му подаде ръка и го изтегли от бездната, в която беше попаднал. Сега той е един прекрасен мъж, който работи, скоро ще създаде семейство. Вижте за каква промяна става въпрос. И когато видиш с очите си подобно нещо, разбираш, че е прав Малкият принц, като казва, че най-важните неща са невидими за очите“, казва духовникът.

Йеромонах Стефан е категоричен, че всеки ден наблюдава много чудеса, които се случват пред иконата на Св. Богородица Троеручица.

„За някои те са незначителни, като например намиране на изгубена вещ, която е много ценна за човек. Идва да се помоли пред иконата и след това я намира. Нещо малко, което е достатъчно да разпали искрата на вярата у теб и тя да се превърне в един голям пламък“, казва още йеромонахът и добавя, че всекидневно в обителта пристигат щастливи двойки, за да споделят радостта си, че ще се сдобият с наследник след молитви пред чудодейната икона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха
Next: Най-страшната трагедия почерни България преди Великден. Детето лежи пред жилищен блок в Бургас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.