Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни
  • Новини

Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
trqorqoroqnqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Излекуваната със силата на вярата нашенка пристигнала в светата обител в първите дни на април, за да разкаже за сполетялото я чудо и да благодари за Божия промисъл, по който тя остава жива и здрава. Историята разказа пред „България Днес“ игуменът на Троянската обител епископ Сионий, който от няколко дни е назначен и за ръководител на Бачковския манастир на мястото на архимандрит Самуил.
„Помолих я тази история да бъде записана в книгата на чудодейните изцеления в Троянската света обител, за да служи за укрепване на вярата и за обръщане към нея на невярващите. Не пожела да каже болестта, а това, че тя е била смъртоносна“, разказа още Божият служител.
Манастирите в България: Светата обител, където деца проговарят и прохождат, излекуваните са много

В първата седмица на април в Троянския манастир пристигнали и съпрузи с още една блага вест.
Жената заченала след искрени молитви пред чудотворната икона и дълги неуспешни опити преди това да се сдобият с дете. Помолих и нея да запише това благодатно чудо“, разказва епископ Сионий.
В следващите седмици той ще съвместява игуменството и на двата манастира, докато Светият синод избере негов наследник в Троянската обител.

„Събирам екип от учени и експерти, с които да се подготви и реализира реставрация на стенописи, икони и исторически артефакти в Бачковския манастир. Приемам решението на Синода, за мен това е ново предизвикателство“, сподели още епископ Сионий.
И докато текат рокади в Светия синод и разместванията в ръководствата на големите ни манастири стават все по-чести, чудодейните изцеления и зачевания със силата на вярата не стихват. Особено в Троянската обител.

Един от най-показателните случаи за чудодейната сила на Богородица Троеручица е този със семейство, живеещо близо до Божия храм край село Орешак.

Повече от седем години съпрузите не успяват да се сдобият с рожба, след като пробват какво ли не, включително и скъпоструващи инвитро процедури.

„Накрая идват в манастира и плачат. Молят се да помогнем, защото вече влизат в една възраст, в която е все по-трудно да имат дете. Ридаят и казват – всичко пробвахме, само Бог остана. Първото, което им казах, е да посоча най-голямата им грешка. А именно – че често се обръщаме към Бога, когато сме пробвали всичко останало. А трябва да се сещаме първо за Бог и с любов да пристъпваме в мислите си. Тогава всяко наше дело и начинание ще бъде увенчано с успех“, разказва пред „България Днес“ секретарят на обителта и заместник на игумена дядо Сионий – йеромонах Стефан.

Духовникът казва на съпрузите как да изпълнят необходимия молебен с пост, молитва и изповед. Двамата с голяма ревност и любов правят всичко посочено.

„След време идват усмихнати и жизнерадостни. Жената ми каза, че е бременна. След няколко месеца идват още по-весели и щастливи с новината, че детето не е едно, а чакат близнаци. Толкова дълго време чакат и все няма, а накрая, когато се доверят на Божията майка, молитвата с вяра и любов не остава нечута. Бог е любов и той прави всичко за нас. В това число да ни прости всички грехове, ако се обърнем към него с чисто сърце, молитва и покаяние“, споделя Божият служител.

Жена, болна от рак, помолила своите близки да я занесат на носилка пред чудодейната икона на Божията майка Троеручица. Толкова била зле, че не можела сама да ходи. Когато похарчила всичките си пари по лекари и никой не успял да й помогне, била донесена тук.

Отслужен е молебен за оздравяването й пред чудодейната икона, помазана е с осветен елей от кандилото на Божията майка и в рамките на година след това тази жена с рак в последен стадий се изправила на крака и живяла още дълги години, сякаш никога не е била болна.

И това изумително чудо ни споделя йеромонах Стефан.

„То ясно ни показва, че нашият Господ е извор на живот. Всички знаем каква болест е ракът. За огромно съжаление почти няма човек, който да не познава болен от тази болест. Знаем в какво се превръща човек, разболял се от рак, особено ако засегне жизненоважен орган. Но примери на излекувани има много. Като започнем от настинка и грип и стигнем до рак. Защото никой, който отиде към Бог с вяра, няма да бъде посрамен“, споделя духовникът и отправя молба към всеки, на когото му се е случило чудо, да се обади в манастира или да дойде и лично да разкаже за него.

И още. „Мъж на около 40 години дойде един ден в манастира. Беше в много тежко психическо състояние. Сподели, че злоупотребявал с алкохол и наркотици. Това го довело до много тъжно и жалко състояние. Но, слава богу, след като дойде сам при Божията майка, помоли се и се покая, пожелавайки да се поправи, Божията майка му подаде ръка и го изтегли от бездната, в която беше попаднал. Сега той е един прекрасен мъж, който работи, скоро ще създаде семейство. Вижте за каква промяна става въпрос. И когато видиш с очите си подобно нещо, разбираш, че е прав Малкият принц, като казва, че най-важните неща са невидими за очите“, казва духовникът.

Йеромонах Стефан е категоричен, че всеки ден наблюдава много чудеса, които се случват пред иконата на Св. Богородица Троеручица.

„За някои те са незначителни, като например намиране на изгубена вещ, която е много ценна за човек. Идва да се помоли пред иконата и след това я намира. Нещо малко, което е достатъчно да разпали искрата на вярата у теб и тя да се превърне в един голям пламък“, казва още йеромонахът и добавя, че всекидневно в обителта пристигат щастливи двойки, за да споделят радостта си, че ще се сдобият с наследник след молитви пред чудодейната икона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха
Next: Най-страшната трагедия почерни България преди Великден. Детето лежи пред жилищен блок в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.