Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини
  • Новини

Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Жените се превръщат в занемарени лелки заради тези 4 причини

Можете да споделите с приятели от тук:

Мъжете дори не могат да си представят усилията, необходими на жените да изглеждат привлекателни. Безкрайни козметични процедури, диети, спорт и какво ли още не.

Но в живота всяка жена (а дори и на мъжете) поне веднъж идва период, когато не искате да се грижите за външния си вид или просто няма сила за това.

Преди време споделихме кои са четирите признака, че една жена е станала досадна лелка. А редом с това стана ясно кои са осемте неща, които превръщат всяка жена в стара госпожа, а мъжете в чичковци.

Сега обаче открихме други четири причини, заради които една жена започва да става занемарена лелка и да спира да се грижи за външния си вид.

Ето кои са четирите причини жените да занемарят външния си вид и да се превърнат в занемарени лелки:

Липса на работа
Изненадващо, ежедневното пътуване до офиса помага на жените да поддържат форма. В края на краищата не можете да се появите пред колегите си с мръсна коса или неподреден маникюр. Но ако една жена изведнъж загуби работата си, тя може да спре да се грижи за начина, по който изглежда.

Това се влияе, наред с други неща, от фактора, че поради загубата на източник на доходи, самочувствието на жената пада. Освен това има вероятност по същата причина тя да няма допълнителни пари, за да се грижи за себе си – а за да бъде една жена красива в днешно време е толкова скъпо!

Липса на време
Жените често са много по-заети от мъжете. Те ходят на работа, имат домакински задължения, а освен това се грижат и за децата, пък ако трябва ида посетят фитнеса времето им съвсем се ограничава.

Откъде да откраднете час свободно време за пътуване до маникюристката, фризьорката, козметичката и т.н ако нямате достатъчно време за сън? В този случай единственото възможно решение е да имате „асистент“. Това може да бъде всеки, от бавачка до съпруга или роднини, които да ви отменят в домакинските задължения.

Няма кой да пита
Това се случва по-често при онези жени, които са женени от дълго време. След няколко години съвместен живот със съпруга си, те решават, че вече не е необходимо да се опитват да угодят на партньора си и да изглеждат добре – все пак нали вече са го впечатлили, защо да продължават да бъдат красиви.

Всъщност за това най-често е виновен самият съпруг. Най-вероятно той просто е спрял да възхвалява любимата си и да й прави комплименти, а това сериозно съсипва самочувствието на една жена. Ако мъжът върне вниманието и грижите си към връзката, тогава спътницата му веднага ще разцъфне и отново ще започне да се грижи за себе си.

Появата на комплекси
Случва се така, че жената качва няколко излишни килограма. Най-често това се случва след раждането. Разбира се, в това отношение тя има комплекси.

В резултат на това, вместо да се опитва да се върне към предишното тегло, жената се „вкарва“ в себе си и постепенно ситуацията само се влошава – външният й вид става все по-неподреден, обемите й се увеличават и самочувствието пада все по-ниско и по-ниско.

В този случай само волята и подкрепата на близките могат да помогнат – докато жената сама не реши да стане отново красива и във форма, нищо няма да се промени. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тревожна гледка в събота. Българската армия излезе по улиците
Next: Три болници отказаха прием на трансплантирана жена с COVID-19 (ВИДЕО)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.