Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Жестокият убиец на 77-г. Стоименка от „Младост“ проговори за зверството
  • Без категория

Жестокият убиец на 77-г. Стоименка от „Младост“ проговори за зверството

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2024
Screenshot_24

Михал Ценков, задържан за убийството на 77-годишна жена в столичния квартал „Младост“, твърди че не е искал това да се случва.

Пред bTV той сподели, че след 6 присъди и 19 години зад решетките се чувства сам и единственото, за което може да помоли, е за по-леко наказание.

“Ми, не знам. Пих. Прибирах се. Излезна жената. Нападнах я. Ударих я един път”, така описва случилото се на 27 октомври.

Добавя, че след това е съжалявал, но е било късно.

В началото на септември Михал Ценков излиза от затвора след изтърпени 6 наказания, едното за убийство

„Не знам. Сигурно съм проклет, откъде да знам. Беше си добре, когато излезнах, обаче после племенницата ми дойде и ние започнахме да се караме със сестра ми защо не говоря с нея“, отговаря той на въпрос защо се случва така.
Голяма болка

Влиза зад решетките за първи път на 22 години. Разказва, че от тогава до днес го мъчи една мисъл.

„И все си повтарям – тоя не ме иска, оня не ме иска, да направя нещо да си вляза в затвора. Но, не съм очаквал, че жената ще умре“, казва той.

Убийството в „Младост“: Скандални разкрития за звяра Михал

Добавя: „Там поне приятели имам, имам си покрив над главата, а така да ходим по улиците като едно време не си заслужава. Аз съм изкарал три зими навънка и знам как е да спиш на снега“.

Казва, че не му е дошло наум да отиде сам в полицията и да каже какво се е случило.

На въпрос какъв човек е и как се определя, отговаря: „Аз не съм лош човек, но трябва да съм си сам да мога да се контролирам“.

Continue Reading

Previous: Мими и Развигор разкриват емоционалната история на Маричков отпреди 50 години
Next: Бойко шашна всички с история за Стоичков и Тръмп, ще паднете

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
  • „Блокирах всичките ти карти! Отсега нататък за всяка стотинка ще ме молиш!“ заяви Антон с тържествуващ тон.
  • Трийсет години. Цели трийсет години бяха заедно.
  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Елина отвори очи и веднага усети промяната. Не беше в мебелите, в пердетата, в меката светлина на лампата, която уж успокояваше. Промяната беше във въздуха, в лекото забавяне на стъпките зад вратата, в начина, по който хората спираха да говорят, щом наближаваха стаята ѝ.
  • Емили не забрави деня на уволнението. Не защото беше шумен или драматичен. Беше прекалено тих, прекалено подреден, като стая, в която някой е прибрал всичко ценно, а е оставил само праха да свидетелства.
  • Направих крачката бавно, сякаш подът беше тънък лед, който може да се пропука от най-лекото движение.
  • През последните три месеца жена ми се променяше по начин, който не можех да пренебрегна.
  • Когато се родиха близнаците, светът ми се сви до две малки лица и един безкраен кръг от плач, кърмене и люлеене.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.