Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром
  • Новини

Жесток скандал във властта! ГЕРБ алармира: Очертава се погром

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
geqrersdgdfgdfg.png

Запознахме се с проектите на териториални планове за справедлив преход на вътрешните региони. Част от написаното е меко казано скандално. Видяхме списък с фирми, които ще бъдат подкрепени. Не е ясно с каква процедура са избрани, зад някои от тях прозират ясно имената на спонсори на управляващите ПП-ДБ.

Няма никакви намерения за инвестиции в преходни технологии за удължаване живота на комплекс „Марица Изток“. Това заяви на брифинг в парламента депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев, коментирайки Плана за възстановяване и устойчивост.

„Kлючово важно e да се удължи животът на въглищните централи. За съжаление, не виждаме такова нещо. Виждаме, че преходът ще бъде справедлив за някои неясно как подбрани хора. За хората и регионите ще бъде погром. Призоваваме правителството и министъра на енергетиката трябва  по най-бързия начин да определят визия за удължаването на комплекса.

За съжаление, не виждаме такова желание и мисъл в тази посока, което пречи и на подписването на споразумение, пречи да внесем навреме териториалния планове. Няма да имаме преход, ще изгубим средствата и ще имаме проблеми със системата“, каза още той.

По думите на колежката му Теменужка Петкова, не се предвиждат никакви инвестиции, за да се предвиди удължаване живота на въглищните централи.

„А те са гарант за енергийната ефективност на страната“, отбеляза тя и подчерта, че тези централи дават 46% от необходимата енергия на страната.

„Изключително тревожно е това, което видяхме“, каза още Петкова. И призова правителството да предприеме бързи действия и да направи всичко необходимо, така че животът на въглищните централи да бъде удължен.

„Списъкът с компании, които ще получат средства по ПВУ, наистина е интересен. Там ще видите фирмите, които се очаква да получат и разпределят помежду си стотици милиони евро“, посочи тя.

Делян Добрев пък заяви, правителството се готви да раздаде 1 млрд. 706 млн. евро на фирми, които никой не знае какви са, откъде са дошли, как са участвали, участвали ли са изобщо на търг и защо са били избрани.

„Това не е скандал, това е международен скандал! Държавното управление не е стартъп. На тяхно място веднага бих си подал оставката. Надявам се компетентните органи да се самосезират, защото виждате за какви неща става въпрос“, каза още Добрев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ обяви пенсиите по стаж, Асен Василев нарежда парите с увеличенията
Next: Обрат! Извънредна новина от НС за дерогацията на руския петрол за Лукойл

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.