Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жесток удар срещу Метро в България! От 3 часа е кошмар! Върнаха ги в 90-те
  • Новини

Жесток удар срещу Метро в България! От 3 часа е кошмар! Върнаха ги в 90-те

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
metoeroaotast.jpg

Булфото

Хакери удариха една от най-големите вериги хипермаркети в България – „Метро“. Магазините на немския гигант у нас от 3 часа работят само на „ръчен“ режим, не издават фактури и не приемат плащане с банкови карти, съобщава „Флагман“.

Буквално са се върнали в 90-те години на миналия век. Засега от „Метро“ запазват мълчание и няма официална информация от пресцентъра със седалище в София.

„Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД е част германската компания „Метро Груп“. И на практика със своя обем на продажби от 765 млн. лв. за 2020 г. се нарежда на първо място у нас в бранша.

Не изпускай тези оферти:

По информация на изданието, не става въпрос за DDoS атака, на каквато бяха подложени сайтовете на редица институции през уикенда. Тук се касае за корпоративен удар от конкуренцията срещу системите на 4-ия по големина търговец в Европа.

Хакнати са вътрешните системи за обработка на данни и плащания, където фигурират личните данни на собственици на стотици хиляди търговски дружества, твърди наш източник.

Не е изключено обаче софтуерът да е подложен под атака на зложелател, който иска да покаже, че е намерил слабо звено в защитата и да иска възнаграждение, за да предостави възможност да се защити системата по-сигурно.

Системите са се „бъгнали“ около 08:15 часа днес сутринта, 15 минути след като хипермаркетите са отворили.

Ето какво пише на табела при входа на магазина: „Във връзка с технически проблем с нашите системи, към момента обслужването на клиенти на касова зона, се извършва с известно забавяне, полагаме всички усилия за отстраняването им.“

Пред касите се образувани опашки. Вече има и пропускателен режим при входа. Не фактури, а някакви хвърчащи бележки, в които ръкописно касиерките нанасят артикули, количества и отстъпки, се издават към момента.

Това е изключително тежък труд. От друга страна, вероятността сметките да са точни е минимална, тъй като софтуерните програми очевидно са извън строя.

Проблем е възникнал тази сутрин във всичките магазини на „Метро“ в страната.

„За клиентите това се изразява в малко по-забавено обслужване на касите, които се налага да работят на ръчен режим. Не се приемат плащания с карти, а желаещите да им се издадат фактури се записват и ще ги получат по-късно“, каза пиарът на компанията Ива Тафраджиева.

Засега не е известно какво е породило сривът – дали е външна хакерска атака, или технически проблем. Сайтът обаче не е атакуван и работи нормално. Работи се по отстраняване на проблема и е възможно още днес касите да започнат да работят нормално и вътрешните комуникационни връзки да бъдат напълно възстановени.

Още от МЕТРО:

С поредица от кратки видеа най-големият търговец на едро в България поставя на фокус успешни примери на собственици на малки магазини и дава възможност на клиентите си да споделят интересни практики и знанията, придобити с труд и опит

Като част от инициативата „Цени на ниво“, МЕТРО България започва нова видеопоредица, посветена на професионалните клиенти на компанията. В рамките на 5 епизода веригата ще ни срещне с реални търговци от различни региони на страната, които разказват историята на своя малък и среден бизнес.

Сред тях са хора с най-различни професии – музикант, педагог, военен и др., които споделят как са се насочили към търговията, как развиват семейния бизнес, както и с какви трудности и лишения са се сблъскали през годините. Ще разберем за значението на малкия бизнес за развитието на местните общности и как те допринасят за един по-приятен и спокоен живот. Ценна е и информацията, която предоставят от първо лице, относно потребителските навици и промените им през годините, качествата, които трябва да притежава един търговец, за да оцелее в турбулентна икономическа среда, както и за ритъма им на живот, за търпението и всеотдайността, необходими, за да управляваш магазин.

Поредицата може да се следи в каналите на МЕТРО в YouTube, Facebook и Instagram. За да я представи официално, веригата разработи и специален рекламен клип, с участието на всички търговци. Първото видео от серията разказва историята на Гита и Драго Драголови, собственици на магазин за хранителни стоки „Детелина“, намиращ се в гр. Стара Загора. Предприемачите с над 20 години опит в търговията – бивши учителка и военен, разказват как са изградили си семейния си бизнес на база на три принципа – самодисциплина, търпение и постоянство.

Стратегическата инициатива „Цени на ниво“ бе продиктувана от условията на инфлация и енергийна несигурност в страната и Европа, и цели подкрепа на малкия и среден бизнес в нестабилната икономическа ситуация. Всеки от петимата търговци – от Берковица, Стара Загора, Стамболийски, Перник и русенско, се възползва от нея, за да зарежда максимално изгодно магазините си. Тя е продължение на програмата „Вземи Повече, Спести Повече“, която води началото си от 2017 г. и предоставя отстъпки за количество за някои от най-разпознаваемите продукти на българския пазар. Те се предлагат на три ценови нива в зависимост от избраното количество – колкото по-голямо е, толкова по-изгодна е цената за брой. Продуктите в „Цени на ниво“ вече наброяват над 4000 и са обозначени на рафта със зелени етикети, които предоставят детайлна информация как се променя цената според количеството. Те са на разположение както на предприемачите, зареждащи в МЕТРО, така и на всички останали клиенти.

МЕТРО България е най-големият търговец на едро в България за последните 23 години. Като делови партньор на десетки хиляди предприемачи, компанията се стреми да предлага гъвкави начини за пазаруване, насочени към максимална ценова атрактивност.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филм на ужасите в София сега! Чудовищно престъпление. Убили са жестоко двамата
Next: Брутално поскъпва токът за домакинствата, с тази схема ще ни цакат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.