Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жива подигравка с пенсионерите! Ето какво се случва с увеличението им – ще пият една студена вода
  • Новини

Жива подигравка с пенсионерите! Ето какво се случва с увеличението им – ще пият една студена вода

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
zhivasivjajdaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пенсионерите , които вече си правят сметката за какво ще похарчат обещаното им увеличение на пенсиите , ще трябва да почакат. В Бюджет 2023 се готви истинска „тесла“ за възрастните хора.
Очакваното увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли може да се отложи за октомври, или дори да не се състои, гласи допускането в средносрочната прогноза на финансовото министерство за 2023 – 2025 г..

В първия случай ще се спестят на хазната малко над половин милиард лева, а във втория – 1,147 млрд. лева. Принципно в прогнозата на служебното правителство е заложен ръст от 12% от 1 юли, но така изчислен, бюджетът е с дефицит над 6%.
Сметки

Същата средносрочна прогноза беше направена и от последния редовен кабинет от ведомството на Асен Василев. Предложението тогава беше за 2023 г. увеличението да е 9,1% за тази година, за следващата да е 6,9%, а за 2025 г. – 5,4%. С подобни проценти ръстът на малките пенсии може да се сведе и до смешни суми.

Намаляване на процентите предвижда и прогнозата на служебното правителство, която се базира на спадането на инфлацията. Ако първата индексация е 12%, за следващата година тя трябва да е 9,6%, а за 2025 г. е 7,6%.

„Миналата година три пъти се увеличиха пенсиите и разходите нараснаха на 16 млрд.лв. Тъй като осъвременяването става на увеличените основи, разходите за пенсии вече са 19 млрд. лева, тоест с 3,5 млрд. са повече“, уточни пред „Телеграф“ бившият социален министър Христина Христова.

Големите харчове за пенсии донякъде се компенсират с реформата в пенсионната система, според която възрастта и стажът за пенсиониране нарастват за всяка календарна година с по два месеца за жените и един за мъжете.

Расте и необходимият осигурителен стаж за право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. С два месеца всяка година скача необходимата възраст за пенсиониране с непълен стаж. През 2023 г. тя е 67 г., а през следващите две се запазва.

Продължава да се увеличава възрастта на хората, които подлежат на ранно пенсиониране, с по 2 месеца до достигане на 54 години и 4 месеца в 2025 г. Тоест колкото по-дълго работим, толкова повече пестим пари на държавата, защото бюджетът на Националния осигурителен институт вече се попълва наполовина от осигурителните ни вноски, а другата половина е от държавния бюджет, тоест от данъци.
Правило

„Няма прецедент, откакто е Кодексът за социално осигуряване от 2000 г., да не се е спазило Швейцарското правило, според което се пенсиите се актуализират от 1 юли всяка година с половината на нарастването на средния осигурителен доход и половината на инфлацията. За тази година средният осигурителен доход нараства с 11%, а инфлацията е 13%, сборът е 24%, дели се наполовина и се получава 12% ръст на пенсиите“, посочи Христина Христова.

Тя си спомни, че дори по време на финансовата криза през 2009 г. Швейцарското правило е било видоизменено, като индексацията е била направена с различни коефициенти, но промяната е била само за една година, а в следващите действа стандартната схема. Христова обаче уточни, че сега всичко е в ръцете на депутатите, защото става въпрос за законови промени.

Ако се отложи увеличението за октомври, трябва да се промени и текстът на чл.100 от КСО, в който пише, че индексацията се прави на 1 юли. Същото важи и ако увеличението не се състои.

Според Христова нищо не е свещена крава в законодателството, особено ако хората имат полза от промените. В края на миналата година в социалната комисия на парламента постъпи и предложение актуализацията на пенсиите да стане по модифицирано Швейцарско правило, процентът на увеличението да не е 50%, а 100% от нарастването на осигурителния доход или 100% от инфлацията.

„Когато се покрива по-голямата величина, а не половината, очевидно че увеличението ще е по-голямо“, допълни Христова.
Ръст според инфлацията и малката кошница

„Увеличението на пенсиите трябва да го гледаме спрямо инфлацията. Това, което предлага сега финансовият министър г-жа Велкова, отговаря на реалните стойности на инфлацията. Не можем да смятаме, че тя веднага ще спадне от 14% на 5,7%“, коментира за „Телеграф“ икономистът Мика Зайкова (виж коментар на стр.11). Освен с инфлацията ръстът на пенсиите трябва да бъде съобразен и с индекса на потребителските цени и малката потребителска кошница.

„Както и да растат пенсиите, половината от пенсионерите получават пари на линията на бедност, която е 504 лв. 80% от пенсиите са под 1000 лв., а ръстът на потребителските цени удря най-бедните пенсионери, които потребяват най-базовите продукти. В малката кошница и те са не повече от 30“, допълва Зайкова. Според социалния министър Лазар Лазаров индексът на потребителските цени е включен като фактор в актуализацията на пенсиите от 12%

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво ни чака, ако сънуваме любими починали хора: Психолози разгадаха мистерията
Next: До всички пенсионери: Има важни новини за Вас на 29-ти април

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.