Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Пенсионерите , които вече си правят сметката за какво ще похарчат обещаното им увеличение на пенсиите , ще трябва да почакат. В Бюджет 2023 се готви истинска „тесла“ за възрастните хора.
Очакваното увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли може да се отложи за октомври, или дори да не се състои, гласи допускането в средносрочната прогноза на финансовото министерство за 2023 – 2025 г..
В първия случай ще се спестят на хазната малко над половин милиард лева, а във втория – 1,147 млрд. лева. Принципно в прогнозата на служебното правителство е заложен ръст от 12% от 1 юли, но така изчислен, бюджетът е с дефицит над 6%.
Сметки
Същата средносрочна прогноза беше направена и от последния редовен кабинет от ведомството на Асен Василев. Предложението тогава беше за 2023 г. увеличението да е 9,1% за тази година, за следващата да е 6,9%, а за 2025 г. – 5,4%. С подобни проценти ръстът на малките пенсии може да се сведе и до смешни суми.
Намаляване на процентите предвижда и прогнозата на служебното правителство, която се базира на спадането на инфлацията. Ако първата индексация е 12%, за следващата година тя трябва да е 9,6%, а за 2025 г. е 7,6%.
„Миналата година три пъти се увеличиха пенсиите и разходите нараснаха на 16 млрд.лв. Тъй като осъвременяването става на увеличените основи, разходите за пенсии вече са 19 млрд. лева, тоест с 3,5 млрд. са повече“, уточни пред „Телеграф“ бившият социален министър Христина Христова.
Големите харчове за пенсии донякъде се компенсират с реформата в пенсионната система, според която възрастта и стажът за пенсиониране нарастват за всяка календарна година с по два месеца за жените и един за мъжете.
Расте и необходимият осигурителен стаж за право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. С два месеца всяка година скача необходимата възраст за пенсиониране с непълен стаж. През 2023 г. тя е 67 г., а през следващите две се запазва.
Продължава да се увеличава възрастта на хората, които подлежат на ранно пенсиониране, с по 2 месеца до достигане на 54 години и 4 месеца в 2025 г. Тоест колкото по-дълго работим, толкова повече пестим пари на държавата, защото бюджетът на Националния осигурителен институт вече се попълва наполовина от осигурителните ни вноски, а другата половина е от държавния бюджет, тоест от данъци.
Правило
„Няма прецедент, откакто е Кодексът за социално осигуряване от 2000 г., да не се е спазило Швейцарското правило, според което се пенсиите се актуализират от 1 юли всяка година с половината на нарастването на средния осигурителен доход и половината на инфлацията. За тази година средният осигурителен доход нараства с 11%, а инфлацията е 13%, сборът е 24%, дели се наполовина и се получава 12% ръст на пенсиите“, посочи Христина Христова.
Тя си спомни, че дори по време на финансовата криза през 2009 г. Швейцарското правило е било видоизменено, като индексацията е била направена с различни коефициенти, но промяната е била само за една година, а в следващите действа стандартната схема. Христова обаче уточни, че сега всичко е в ръцете на депутатите, защото става въпрос за законови промени.
Ако се отложи увеличението за октомври, трябва да се промени и текстът на чл.100 от КСО, в който пише, че индексацията се прави на 1 юли. Същото важи и ако увеличението не се състои.
Според Христова нищо не е свещена крава в законодателството, особено ако хората имат полза от промените. В края на миналата година в социалната комисия на парламента постъпи и предложение актуализацията на пенсиите да стане по модифицирано Швейцарско правило, процентът на увеличението да не е 50%, а 100% от нарастването на осигурителния доход или 100% от инфлацията.
„Когато се покрива по-голямата величина, а не половината, очевидно че увеличението ще е по-голямо“, допълни Христова.
Ръст според инфлацията и малката кошница
„Увеличението на пенсиите трябва да го гледаме спрямо инфлацията. Това, което предлага сега финансовият министър г-жа Велкова, отговаря на реалните стойности на инфлацията. Не можем да смятаме, че тя веднага ще спадне от 14% на 5,7%“, коментира за „Телеграф“ икономистът Мика Зайкова (виж коментар на стр.11). Освен с инфлацията ръстът на пенсиите трябва да бъде съобразен и с индекса на потребителските цени и малката потребителска кошница.
„Както и да растат пенсиите, половината от пенсионерите получават пари на линията на бедност, която е 504 лв. 80% от пенсиите са под 1000 лв., а ръстът на потребителските цени удря най-бедните пенсионери, които потребяват най-базовите продукти. В малката кошница и те са не повече от 30“, допълва Зайкова. Според социалния министър Лазар Лазаров индексът на потребителските цени е включен като фактор в актуализацията на пенсиите от 12%
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: