Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Животът на един баща, убил сина си: 20 години терор, гаснеща дъщеря и две внучета сираци
  • Новини

Животът на един баща, убил сина си: 20 години терор, гаснеща дъщеря и две внучета сираци

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
basbashastast.png

Условна присъда за убийство! Звучи абсурдно, но това наказание получи днес в Окръжния съд в Пловдив 72-годишният Костадин Пелтеков. И никой не се съмнява, че то е справедливо.

Мъжът е обвинен за смъртта на сина му. Възрастният пловдивчанин бе привлечен като обвиняем по член 118 – убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от наркозависимия му син.

Припомняме, че след семеен скандал във вилата в Куклен, Костадин застреля в сърцето и главата наследника си Стоян Пелтеков. През последните 17 години той тормозел постоянно родителите си.

Бащата е подавал множество жалби срещу сина си. Пелтеков младши системно употребявал наркотици, пребивал майка си, крадял от родителите си и дори ги заплашвал със смърт.

Не изпускай тези оферти:

Костадин Пелтеков направи пълни самопризнания за случилото се, което доведе до приключване на делото още днес. Обвиняемият получи 2 години лишаване от свобода, отложени с 3 години изпитателен срок.

„ Според съда, това е най-справедливото наказание спрямо вас. Отчели сме всички смекчаващи вината обстоятелства, как и преживяното от вас цели 20 години.

Ако ви накажем по-сурово, означава да накажем хората, за които се грижите и които ви обичат. Вие се грижите за детето на убития, за съпругата си и другата ви дъщеря. Поемате отговорност и за жената на сина ви. Не намираме нито едно основание за това, че може да извършите подобно деяние.

Продължавайте да се грижите за близките си да се отдавате на семейството си”, с тези думи председателят на съдебния състав Петко Минев се обърна към Пелтеков.

По време на заседанието обстановката в залата бе тягостна, а историята на Костадин, съпругата му, внучетата и дъщеря му, развълнува и трогна всички. Съчувствие можеше да се види както в адвоката на Костадин, така и в очите на съдебните заседатели.

Животът на Пелтеков, разказан накратко от него, може да се опише само с една дума – „кошмар”.

Той започва още преди близо 40 години. Тогава в автомобилна катастрофа са загинали първата му съпруга и една от дъщерите му. По чудо, втората дъщеря, която е била на годинка, оцеляла. Костадин по-късно се запознава с настоящата му съпруга Радост. Жената осиновила момиченцето на Пелтеков, а след години се ражда и Стоян.

Годините минавали, семейството било сплотено, до момента, в който момчето, тогава вече деветокласник, посяга към дрогата.

„Опитвали сме какво ли не – сеанси с психолог, клиники, програми. Нищо не помогна. Едвам завърши гимназия, беше частен ученик.

Крадеше каквото види – злато, дрехи, техника. Стигна до там, че го осъдиха и влезна в затвора. Излизайки от там, се записа на метадонова програма и беше много добре. Намери си работа, имаше кола, помагаше ни”, разказа в съда съпругата на Костадин – Радост Пелтекова.

По време на лечението на Стоян, същият се запознава с Марина – млада жена, която също е била наркозависима и проститутка. Започнали връзка и с нея и повторната консумация на забранени субстанции

„Не мисля, че имаше любов помежду им, а страстта към дрогата ги събра. От тогава започна и нашият кошмар. Приютихме Марина, но вместо да създадем семейство, бяхме постоянно в полицията.

Двамата със сина ми изнесоха за няколко часа всичко от апартамента ни. Беше откраднала дори дрехите ми. Марина сама ми е казвала, че има влечение към хазарта и дрогата, а докато беше със Стоян продължаваше да продава тялото си. 3 пъти лежа в затвора за какво ли не. Опитахме да ги изгоним, намерихме им квартира и дори ние им я плащахме”, разказва още Радост.

През 2016 година Марина забременяла, а на 12 февруари следващата година се появил и синът на Стоян. Още на следващия ден обаче, родилката избягала, заедно с мъжа си.

„Бяха неадекватни и двамата онзи ден. Оказа се, че детето е родено с предаден от майката хепатит С. От деня на изписването до ден днешен ние с Костадин се грижим за детето. Спрямо Марина имаше дело от социалните и й отнеха бебето. Присъдиха го на нас, като попечители”, продължи потресаващия си разказ Пелтекова.

Оказва се, че половинката на Стоян има още едно дете. В момента то е под опеката на родителите й, които са в Германия. Момченцето е вече на 14 години и дълго време не е виждало майка си. Тя е ходила надрусана в училището, употребявала е хероин пред него. Това е наложило отделянето на момчето от майка му.

„Синът на Стоян вече е добре. Благодарение на нас, на медикаменти и правилно хранене, хепатитът е изчистен. Марина не го виждаше с месеци. Един ден ме видя на улицата, спря се да се порадва на бебето. Ръцете й бяха надупчени от иглите, а състоянието й – неадекватно”, продължи Радост Пелтекова.

По думите й пикът на употребата на наркотици от страна на сина й е започнал след скандал с половинката му. Марина му заявила, че детето не е от него и това отключило още по-голяма нужда от дрога.

„Последните два месеца преди убийството беше страшно. Постоянни аплахи към нас, защото не им давахме пари. Запалиха апартамента. Костадин работеше до 67 години, за да издържаме Стоян. Караше го до метадоновите клиники и следеше как си взимат лекарствата. Те обаче се криеха и взимаха наведнъж цялата доза.

После изпадаха в кризи и ходеха в Столипиново за дрога. Имало е случаи дори Костадин да ги прибира. Спомням си деня на убийството.

Стоян дойде в 6 часа сутринта да иска пари. Дадох му 15 лева и той тръгна. Заявих му, че искам в 5:00 да си е в къщи. Следобед помолих Костадин да отиде до вилата, за да прибере цветята. Вечерта получих обаждане :

„Застрелях Стоян. Повиках полиция и линейка. Затварям, защото чувам сирените” , каза Костадин и повече не се чухме. Преди това Стоян е бил при майка ми, която е на 90 години. Помолил я да ползва тоалетната и през това време я обрал”, допълни Радост.

Жената сподели пред магистратите, че без съпруга й животът й би бил ад. Той е издържал цялото семейство, помагал в отглеждането на внуците, на дъщеря си и на на болната си тъща.

В нощта на убийството Стоян и баща му били сами. Те се скарали и възрастният мъж му казал, че „животът му е унищожен”. Тогава последвала реплика от страна на Пелтеков-младши: „Все се самоубиваш, все аз те унищожавам. Ще ти покажа аз на теб какво е унищожение”. Притиснал баща си и тогава последвали изстрелите.

Само преди месеци още една трагедия е застигнала семейство Пелтекови. Дъщеря му е била диагностицирана с тежко онкологично заболяване – злокачествен карцином. В момента жената е на легло в тежко състояние. Тя има детенце, което е поверено на Радост и Костадин Пелтекови.

За семейството в момента остава само една радост – двете им внучета. Това е техния смисъл за живот. Живот, белязан от тормоз, трагедии и дори убийство на собствения им син, превърнат от дрогата в демон.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма
Next: Всичко на живо: Първо морето край Бургас се отдръпна 5 метра с тътен! Последвалото е същински ад

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.