Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Журналистка: Защо да дам 900 лв. за Нова година в Хисаря, вместо да отида за цяла седмица в Италия?
  • Новини

Журналистка: Защо да дам 900 лв. за Нова година в Хисаря, вместо да отида за цяла седмица в Италия?

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
fsdhfhghgjfhgjthjgfhj.png

Журналистката Таня Калинова коментира таз годишните оферти за празниците и предложенията, които отправят от българските хотели. Тя сравнява офертите с тези в чужбина и какво можем да си позволим там за същите пари.

По професия Таня Калинова е журналист, която обича историите за доброто и историите за онова, което често остава скрито за очите.

Нейната страст извън професията са пътуванията, както и доброволческите инициативи и фотографията. Калинова е посетила 41 държави на 5 континента, като в 4 от тях е живяла.

Калинова от любопитство решава да провери какви са родните оферти и първата, на която попада е за 3 нощувки в град Хисаря с включени закуски и вечери на цена от 903 лева на човек.

При по-задълбочена проверка, подобна оферта с изхранване и отново три нощувки, но в 5 звезден хотел в Истанбул и с осигурен транспорт отиване и връщане ѝ излиза 370 лева на човек.

Калинова коментира, че не е приятно изненадана от сумите, както кмет се изненадва през декември от зимата. Продължава с това, че неволно обръща сумите в самолетни билети, чудейки се защо да даде 900 лева за три нощувки в Хисаря, като може с тази сума да отиде за цяла седмица в Италия. Или за същата сума, че дори и за по-малко пари да вземе самолетни билети за някое топло местенце през зимния период.

Споделя, че нейният начин по който пътува ѝ показва, че България не е лошо място за живеене, просто на моменти идва твърде скъпа за стандарта на средностатистическия българин.

Тя споделя, че успява да пътува изгодно, тъй като се рови доста, избира гъвкавост с датите и има бърза реакция при закупуването на билети. Всичко си организира съвсем сама, понякога спи в къщи за гости, обича да се смесва с местните, да общува с тях, както и да последва препоръките им за места, които да посети.

Категорична е, че нейният начин не е за всеки, но така вместо да даде 903 лева за 3 нощувки в Хисаря, е дала 800 лева, за да литне за цели 2 седмици в Панама и Коста Рика. Продължава с това, че именно така препоръчвали лекарите зимата краката да се държат на топло.

Завършва с това, че не може да си позволи да ходи на почивки в България. Именно затова за празниците ще бъде както обикновено – в добра компания в дома си, а със спестените пари ще отпътува до следващата дестинация, която ще бъде извън страната и извън празниците.

За тези, които ще кажат, че Таня Калинова подценява България, тя отдавна е успяла да събере 100-те печата от националните и туристически обекти. Всеки уикенд когато има възможност продължава да открива и опознава нови места и феномени.

От лейдизон.бг пишат, че България е страхотна, както и света. Навсякъде има какво да се види, стига човек да пожелае да го види.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са в екстаз! Любимото телевизионно предаване се завръща в ефир
Next: Спряха погребението на отец Кирил Папудов, направиха спешна аутопсия: Убит е!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.