Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забраниха използването на скара и приготвянето на зимнина на открито в седмия по големина град у нас
  • Новини

Забраниха използването на скара и приготвянето на зимнина на открито в седмия по големина град у нас

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
zimansdnasdoasdaks.jpg

 

Забраниха ползването на барбекюта и приготвянето на зимнина на открито в областния град Плевен (б. р. седми по големина град в България с население от 89 823 д.)

Това стана факт след като на днешното си заседание Общинският съвет подкрепи предложенията за промени в Наредба 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на общината.

 

Не изпускай тези оферти:

Предложението бе първа точка в дневния ред и се прие след дебат с 28 гласа „за“, два „против“ и десет „въздържал се“.

По време на обсъждането Свилен Атанасов, председател на групата на „БСП за България“, постави въпроса за контрола по спазване както на тази забрана, така и на други като движението на електрически тротинетки в определени части на града, и на каруци, предава БТА.

В отговор кметът Георг Спартански посочи, че е право на Общинският съвет да урежда обществени отношения със задължителни норми с подзаконов характер, а има специализирани институции – полицията и общинският инспекторат, които трябва да извършват контрола.

Той добави, че няма нищо против традиционното приготвяне на зимнина, но това трябва да става при спазване на правилата и съответните изисквания. Според него не е удачно в 21 век да „кладем огньове, да варим компоти, сладка, да опушваме терасите на съседите със саждите от дима, който се стеле в междублоковите пространства“.

„Цивилизованият начин е да се въведат санкции спрямо тези, които си мислят, че публичните пространства са за тяхно лично ползване“, коментира Спартански.

Общинският съветник Генади Тодоров от групата на „БСП за България“ подчерта, че трябва да се помисли за обособяването на места за организиране на барбекюта в кварталите на града, каквато практика има в други държави.

С приетата днес промяна на Наредба 1 се забранява приготвянето на храна за директна консумация или на зимнина чрез технически устройства (скари, барбекюта и др. подобни), както и чрез използване на огън от дърва или въглища, в открити междублокови пространства, улици, паркове, градини и други обществени места. Забраната не се отнася за изрично обособените за това места, които към момента са само в парк „Кайлъка“.

Санкциите за нарушителите ще са в размер от 100 до 500 лева. Наредбата влиза в сила седем дни след публикуването й на интернет страницата на Общинския съвет-Плевен.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завист в bTV! Натали Трифонова избухна с нов талант, колежките й скубят коси от яд
Next: Цялата зала на крака пред Вергов в НДК след скандала с Диана Димитрова, жена му до него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.