Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завесата падна! Топ експерт разкри кои БГ политици работят за Путин!
  • Новини

Завесата падна! Топ експерт разкри кои БГ политици работят за Путин!

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
bgptuininin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Вчера 5 часа българските политици не можаха да се съгласят с думата „санкции“. Лицемерието е в това, че лидерът на ГЕРБ Бойко Методиев Борисов, който отказваше в миналото да се присъедини към санкциите, когато тровеха Скрипал и т.н.

Вчера той каза, че няма да се присъедини към декларацията, ако няма санкции. Това лицемерие ние го виждаме през по голяма част от годините на управлението на Борисов. Неведнъж съм казвал, че Бойко Методиев Борисов, заедно с Гешев и Цацаров, са основните проводници на руското влияние в България.” Това коментира пред bTV бившият военен министър Бойко Ноев.

„Опитите и саботирането на разследванията на терористичната и подривна дейност на руските специални групи в България, взривовете в българските оръжейни заводи, тровенето на български граждани, руския „Турски поток“, спирането на диверсификацията и строителството на газопровода с Гърция – всичко това е пряко влияние на руската държава в България чрез български политици – Борисов, Цацаров и Гешев“, добави той, отбелязвайки, че влиянието и подривната дейност на Русия все още продължава у нас.

„Аз не искам кубетата на „Александър Невски“ да бъдат позлатявани с кървавите пари на Путин“, коментира още бившият министър.

„Стратегическата цел на Путин е заличаване на съвременна Украйна от картата на Европа и на света. В перспектива е възможно анексиране на части от Украйна. Русия ще окупира завинаги южните и югоизточните части на Украйна и там ще бъде „инсталирано марионетно правителство“. Според мен никоога повече Одеса, Херсон и районите около Азовско море няма да бъдат част от Украйна“, коментира Ноев руската инвазия в Украйна.

Според Ноев не е пресилено да се говори за пренаписване на реда, установен след Втората световна война.

„Аз призовавам българските политически лидери, които отиват днес в Брюксел за среща със своите колеги да поставят въпроса за санкции не просто върху руските олигарси, Путин и неговата камарила, а и върху онези западни лидери, които са на хранилката на Путин“, апелира той.

Според бившия военен министър в момента няма как да помогнем на украинците.

„Чувстват се сами, защото положението е безнадеждно. Би трябвало да им помогнем, ако след свалянето на законното правителство, което е въпрос на дни, украинският народ прояви воля за съпротива. Тогава с останалата международна общност трябва да помогнем на украинците“, добави Бойко Ноев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лъч светлина! Русия и Украйна започват преговори за мир
Next: Военен преврат! Предаваме на живо от Кремъл, от където Путин прочете присъдата на Украйна

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.