Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати
  • Новини

Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
dfgjghjytjtyj.png

Тракия икономическа зона е започнала работа по производството на биометан и водород, за захранване на производството. В зоната работят и инвестират множество високотехнологични чуждестранни компании и се очаква впечатляваща инвестиция, това коментира инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Тракия икономическа зона е първата въглеродно неутрална индустриална зона в Европа. Немската икономическа медия Handelsblatt на първа страница отбелязва, че Тракия икономическа зона успява да привлече немски фирми и дава платформа за доброто представителство на немски фирми у нас. А Берлинският ежедневник Tagesspiegel сравнява Пловдив с „новия Пекин“, разказа Панчев.

Преди 5 години зоната приема стратегията си за въглеродна неутралност. Тогава те не са уверени, че производството на възобновяема и чиста енергия ще са водещите проекти в зоната, но в момента добрите резултати са факт, заяви той. Секторът на чистата и възобновяемата енергия привлича голям брой инвеститори в района, допълни той.

В зоната се развиват редица нови проекти, един от които е за производството на “е-bike“ (електрически велосипеди) от българска компания. Производството на превозни средства задвижвани от възобновяеми източници е силно застъпено в региона.

Една от най-умните фабрики на Schneider Electric е разположена в зоната, заяви Панчев. Те продължават с нов високотехнологичен проект, информацията около който е конфиденциална, допълни той. Но разкри, че размерът на инвестицията е доста впечатляващ.

Той обясни, че това не са просто инвестирани средства в нов завод, а нови технологии и висококвалифицирани работни места. Относно инвестициите в сектора Панчев каза, че техният размер трябва да се „съобразява“, че това е ново производство и ще изисква квалифицирана работна ръка.

„Все повече бизнесът е активен и все по-добре работи с българските висшите учебни заведения. Ако преди 10 г. констатирахме, че тази връзка (между бизнес и учебни заведения) е много слаба или почти не съществува, в момента имаме съвсем различно състояние на тези взаимоотношения.“

Работата трябва да продължи със сътрудничество с държавата, докато професионалното образование не стане приоритет и да за държавата, няма как да се осигурят нужните кадри за индустрията. Панчев очаква добро сътрудничество с всички институции на централно и местно ниво.

Индустрията предлага добро заплащане на желаещите квалифицирани кадри, тя трябва да се представи като желана дестинация за кариерно развитие в очите на децата, които избират кариерен път и родителите им, обясни гостът. Той допълни, че имаме младо поколение, което допринася за развитието на индустрията.

Компаниите в зоната искат да използват възобновяема енергия на добри пазарни цени. Не малко инвеститори „поглеждат“ вече към водород, сподели Панчев. За това икономическата зона са завършили първите технически проекти за производството на биометан и водород с партньорство със Ситигаз. Това е козът, на който ще разчитат за привличане на инвестиции и развитието на зоната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да мълча, ето я цялата истина за Хекимян, обяви Цитиридис по БТВ
Next: Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.