Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Завръщане на бял кон: Стефан Янев основава нова партия
  • Новини

Завръщане на бял кон: Стефан Янев основава нова партия

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
qnevvparttitqi.jpg

„Не се чувствам виновен за нищо, което съм казал или направил. Във всичките си действия съм се ръководил единствено и само от интересите на България“, заяви генералът. И обвини сегашните партии в популизъм и лансиране на емоционални тези.

„Вместо да се търсят работещи решения, се генерират краткосрочни политически дивиденти на базата на страданията на хората“, заяви бившият военен министър.

Янев разчита на избирателите, които н​е са съгласни с водената политика спрямо войната в Украйна, определена от самия него в началото като военна операция.

Хора до бившия премиер вече шетат по структури в страната. Те са търсили най-вече координаторите на БСП и „Има такъв народ“, разочаровани от двете партии. Избирателите на двете парламентарни сили плюс поддръжниците на „Възраждане“ са потенциален електорат на новата партия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българската бойна авиация може да бъде прехвърлена на Украйна
Next: Гореща мълва: Стефан Янев повежда нова партия от Шипка на 3 март

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.